Моята Италианска мечта - ІІІ-та част - Рим - ІІ-ра част

Рим ден втори. Или по-точно половин ден. Сутринта събрахме багажа, натоварихме го на автобуса и с него тръгнахме към най-близката станция на метрото. Водача на групата ни обясни къде трябва да слезем и като за по-лесно ни каза, че като се качим броим нам си колко спирки и слизаме. За по-напредналите каза името на станцията. Това, ако се загубим в мотрисата. Ми хубаво. Стигнахме слязохме в метрото и изпитах нещо като клаустрофобия. Някакви катакомби, сив цимент, брррр. Влизайки на перона, мотрисата дойде, та дори нямах време да огледам. О и нещо познато – изпонадраскано със спрей, нищо общо със стрийтарт, по-вероятно нещо изразяващо предпочитанията на лицето изявило се по стените. А, да нямаше и футболни пристрастия. Стана ми драго за нашето метро. Светло, чисто. Оказа се, че в Рим има само две линии на метрото – синя и червена. И толкоз. При толкова история няма как да направиш още линии, а и подпочвени води много. Но все пак си е нещо.

Първа спирка – площад „Испания“. Един от на-известните площади на Рим. С прочутите Испански стълби. Казват, че било предпочитано място за срещи. Стълбите свързват площад Испания  с площад "Тринита дей Монти"  и  едноименната църква. Стълбището е от 138 стъпала, построено с помощта на завещание. 20 000 скуди явно са си били пари по онова време. Обелискът, който е пред църквата, за разлика от другите такива в Рим не е донесен от Египет. Името на площад Испания се свързва с това, че земите около и на мястотона стълбището са били Испански, а в момента там е и Испанското посолство. Освен посолството там е и домът на поета Джон Китс. Днес е музей посветен на него и на Пърси Биш Шели.

Друга забележителност е фонтана „Barcaccia“ (така се наричали лодките, които пренасяли бъчвите с вино в античния Рим).  Наричан „грозната лодка“ . Тибър преливал честа, това се случило и през 1598, когато папа бил Урбан осми. Тогава площада бил 1 метър под водата. Когато водата се оттеглила на площада останала само една счупена лодка. Легендата гласи, че именно тази лодка вдъхновила папа Урбан осми да построи фонтан. Друга особеност е, че във всичките фонтани, водата, която извира може да се пие. Когато Цецо ни го каза, защото този път игнорирахме екскурзоводката съвсем съзнателно, не му повярвах. Вероятно и другите също, защото той изля останалата вода от неговото шише, наля си от фонтана и отпи. Хубаво, ама аз не направих този експеримент и така и не опитах водата на Римските фонтани. Което ми припомня, че някои акведукти продължават да доставят вода на Рим и до днес. А вероятно и дълго след нас ще доставят вода. Гении са били строителите и не зная как са им казвали по онова време, ще използвам съвременния израз и проектантите.

В края на площада се намира и Колоната на непорочното зачатие. Намерена е под останките на манастир и по-късно поставена тук.

От там по малките улички стигнахме до прочутия фонтан „ Ди Треви“. За него е писано много. Името му идва от терминът "Треви", който означава три начина, което описва кръстовището на 3-те улици, които свързва фонтанът на площад Piazza dei Cruciferi.  И пак нямам думи да опиша гледката. Предупредиха ни да не си и помисляме да влизаме във водата, че глобите са солени. Нямах и намерение да се правя на Анита Екберг, пък и Марчело Мастрояни до мен нямаше и той желание. Хвърлихме по монетка през рамо, както повелява традицията за да се върнем отново тук.  Всяка вечер от фонтана се събират монетите, сумата дневно е била около 3000 евро, които се даряват за благотворителност.

Срещу фонтана „Ди Треви“ се намира църквата "Св. Виченцо и Анастасио" предоставена на България от покойния папа Йоан Павел втори. За съжаление през 2014 година, България загуби правото си да го ползва. Поради скандали свързани със свещеника. Защо ли не се учудвам….

От там полека лека стигнахме до президенския дворец „Куиринале“. Улучихме дори смяната на караула пред президентството. Като майка на гвардеец, с гордост мога да кажа, че нашите гвардейци са и по-добре изглеждащи и по-добри в ритуала. Е, разбираемо…

Следващата ни спирка - Пантеонът (на италиански: Pantheon)!!!Не случайно слагам три удивителни. Пантеонът е най-старият запазен древноримски храм в Рим, посветен на всички богове. Понастоящем е католически храм, посветен на Богородица и вси светии (Basilica collegiata di Santa Maria ad Martyres). Пантеонът се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda).

Сградата е дълга 84 м, широка е 58 м, а максималната й височина е 58 метра. Куполът на Пантеона в продължение на векове е най-големият в света, а и до днес остава най-големият купол в света от неармиран бетон. Неговият вътрешен диаметър на височина и ширина е еднакъв - 43.3 м, т.е. вътре в него може да се вмести сфера с такива размери. За облекчаване на тежестта на купола, дебелината на стените намалява във височина - от 6.4 м при основата до 1.2 м в горната част.

На върха на купола има кръгъл отвор с диаметър 8.92 м, наречен "окулус", популярен и като "Окото на Пантеона".

Освен че служи за намаляване на тежестта на купола, заедно с вратата се използва за осветление и вентилация на сградата. Пропадащата през отвора вода по време на дъжд се отвежда от изградена под пода дренажна система.

Честно да си кажа, останах без дъх. Като влязохме вътре, се почувствах мъничка прашинка. Гледах и не можех да повярвам, че това е строено по време, когато не са имали такива строителни техники и машини и въпреки това е устояло и на времето и на природата… Е, и на хората….

В Пантеона се намират гробниците на италианските крале Виктор Емануил ІІ и на неговия син Умберто І, и на кралица Маргарита Савойска. В храма са погребани също художника Рафаело, архитекта Балдасаре Перуци и музиканта Арканжело Корели.

Да не говорим за акустиката….

Днес Римският пантеон все още се използва като църква, като в него редовно се провеждат религиозни меси при специални празници.

На площад "Ротонда" пред Пантеона има фонтан сред който се издига поредният обелиск от червен гранит. Този път на фараон Рамзес ІІ . Изобщо изгубих сметката кой обелиск от къде е и на кой е. Запомних само този и другия на площад Испания. Единия донесен от Египет, другия „домашен“…

Пътьом минахме край Палацо Мадама, където  се помещава Сенатът на Република Италия. И пристигнахме на площад Навона.

Площад „Навона“ се намира в Рим, на мястото на древноримска писта за надбягване с колесници, позната като Стадионът на Домициан.

В единия край на площада се намира Фонтанът на Четирите реки. Създаден е по поръчка на папа Инокентий X от Лоренцо Бернини през 1651 г. Мъжките фигури във фонтана символизират четирите реки - Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата. Те обграждат поредния обелиск.

Фонтанът на Мавъра (La Fontana del Moro) се намира в другата част на пиаца Навона. Представя мавър, или африканец, стоящ в раковина, борейки се с делфин, обкръжен от четири тритона. И всички тези статуи са поставени в басейн от розов мрамор.

Тук завърши задължителната програма. Пуснаха ни, като ни предупредиха да не се мотаем много, защото тръгваме към Пиза. Имахме време само за обяд. Срещата ни беше на площад Испания.

Поговорихме си с Митко и решихме за всеки случай да си осигурим нещо за вечеря. Път дълъг, след Пиза трябва да отидем до Монтекатини Терме за нощувка. Всичко се случва. Като че ли нещо ме ръчкаше, купи та купи…

Връщахме се бавно, оглеждайки отново малките улички, по които имаше възможност само за еднопосочно движение на МПС. И хоп още нещо познато. Фиат. Досущ като нашия Жигулятник.

Само цвета различен… Говори се, че Руснаците са откраднали документацията на Фиат и са направили Жигулата. Кой знае, може и така да е. И като се заговорихме за транспорт се сетих. Трафика в Рим е ужасен. Задръствания с километри за влизане в града от крайните квартали. В центъра също задръствания. Тук на почит са мотопедите „Веспа“. Малки, маневрени. Мъже, жени всичко на тях. Гледаш мъж с костюм, на главата каска, пърпори на мотопеда, сакото и вратовръзката се веят зад него. Също и велосипеди.

Е, това беше Рим 2011 година, сега може да има и тротинетки.

По стара Българска традиция имаше хора, които закъсняха и то доста. Заради тях сутринта също закъсняхме.

Качихме се на метрото и отидохме до паркинга, на който ни чакаше автобуса.

Взехме си довиждане с Рим и потеглихме към Пиза.