Вълчедръм и аз

       Здравейте, Казвам се Елеонора и съм на 62 години. От няколко години имам профил във Фейсбук и там от време на време пиша разни свои размисли породени от ежедневието и събития, които са ме развълнували по някакъв начин.  Освен това към 50-тата си годишнина с учудване открих у себе си и желание да се занимавам с кулинария. О, не да правя нови рецепти, просто да се разровя из нета и да опитвам една или друга рецепта. Приятелите ми ме насърчиха и в двата ми опита. Споменаха и да си направя блог. След дълго колебание го направих. Започнах с някои от старите си публикации във Фейсбук, ще има и нови. Да се надявам, че тя музата ми като при Висоцки „Меня сегодня Муза посетила - немного посидела и ушла!”.

 Е никога не е късно да скочиш в дълбокото, за да се научиш да плуваш.

       Редно е да започна този блог с мястото, на което съм се появила на този свят. Милото на сърцето ми градче в Северозападна България - Вълчедръм. 

Обичам го, там минаха най-прекрасните ми детски дни, на двора с баба и дядо. Или както ние ги наричахме майка и детко. Минаха години, живота ме завъртя, но всеки ден мислено се връщам там, в родната къща, в родния дом, при последния пристан на майка и детко.....
Това е първия ми опит, наивен и със сигурност не добре направен. Но човек се учи, докато е жив.
Така че:
Добре дошли при мен, надявам се да Ви е приятно.