Питанка

  

Възрастна жена бута пазарска количка в Кауфланд с едната ръка. С другата дърпа пак пазарска количка, от тия с двете колела. Избира стока с едната ръка, с другата държи количката с двете колела. Кауфландската е надлежно паркирана досами стоката - на видно от всякъде място. Къде ходи не зная, но ей ти я на касата през един човек. Гледам пакетите и не са кой знае колко, явно женицата си прави сметка на пенсията. Касиерката маркира всичко - май бяха 5-6 пакета. Тя чинно ги придърпа към нея, извади портмонето, плати и... извади платнена торбичка. Внимателно постави пакетите в нея, провеси я на ръката и с бодра стъпка бутайки и дърпайки двете колички отпътува към изхода. Касиерката, човека пред мен,аз самата, а и хора от съседната каса гледахме не много умно....

Всеки луд с номера си. Но тази женица беше с цяла програма.

Виртуален дневник - 04 Септември 2022

     

    Гледаме с половинката "Игри на волята". Племената трябва да избират попълнения от тримата победители. Отпадналите седят от страни и гледат. В едър план показват една от отпадналите участнички. Жена на години обезобразила се тотално с корекции по лицето. Джуки, бузи... Ако беше физически недъг или белези от нещастие нямаше да ми направи впечатление. Но съзнателно да се обезобразиш така, не го разбирам. Тя може да се харесва така... Кой знае. 
    И в един момент чувам половинката:
    - Изберете я тази бе, поне няма да имате комари!
    Както винаги Митко е точно в десятката. Кратко и точно.

По заместване

     

    Преди няколко дни влизам в квартално магазинче и ща не ща дочувам разговор между момичето зад щанда и някой по телефона. Момичето моли този някой или някоя да дойде, защото вече "едва стискам"... Та веднага лентата се завъртя назад.

    Беше 2001 година. Паспортна служба, смяна на зелените паспорти с лични карти. Опашки до небесата едва ли не. На "Мария Луиза" работят доста гишета, но наплива е огромен. Няма време дори да глътнеш вода от шишето до теб образно казано.
    Та работя аз на едно от гишетата за прием на документи, обаче в един момент и на мен ми се налага да изляза за малко по лични  хм.... нужди. Един път опитах - вой на недоволство от опашката, втори път след известно време пак неуспешно. На третия път вече и аз едва стисках като онова момиче и пак правя опит.
    - Много се извинявам, но трябва да свърша една работа.- обяснявам на хората - Няма да се бавя.
Отново вой, придружен с редовното напомняне, че те ми плащат заплатата и за това съм длъжна да ги обслужвам старателно.
    - Моля Ви, хора, трябва да я свърша тази работа!
Пак не. Един бабанка - тарикат се опита да прояви ирония:
    - Е щом като е толкова спешно и неотложно, аз ще я свърша тая работа вместо тебе.
Казах му, че не може да я свърши, но той обидено:
    - Няма работа, която да не мога да я свърша!
Писна ми и изтърсих без изобщо да се срамувам:
    - Еми тогава идете да се изпикаете вместо мен!!!
Повечето хора се разсмяха, някои не разбраха за какво иде реч и продължиха да боботят за безхаберните служителки, дето не им било мястото там, щото ги мързяло да работят и още от този сорт.
    Сега ми е смешно, но тогава наистина не можехме да мръднем от гишетата. Всички си знаеха правата, но удобно забравяха, че и ние зад гишетата сме хора и ние имаме нужда от елементарни неща. Случвало се е да стоим извънредно с по час след края на работното време, предупреждавахме, че няма да работим след този час, но къде ти. Редяха се отново и отново и когато спирахме да работим ни изпращаха с псувни.
    Та когато чух репликата на девойчето в магазинчето машинално ми дойде репликата "Ми да ходя да ...вместо Вас". Добре, че не я казах. Девойчето и без това едва издържаше, а отсреща получаваше само приказки....
Не пожела да остана вместо нея на касата за да излезе за малко, права си е, не ме познава. Не пожела и да затвори магазинчето, има си постоянни клиенти по това време.
    Милата, дано са и влезли в положението.