Критерии, цели и символ-верую.

Критерии, необходими за да бъдеш „дама” в днешно време

1. Да си неграмотна;
2. Да си отчайващо глупава;
3. Да имаш високо самочувствие;
4. Да нямаш покритие на високото си самочувствие;
5. Да не си прочела нито една книга;
6. Да знаеш името на Пауло Куельо
7. Да твърдиш, че имаш или съответно следваш „вишо”;
8. Да си агресивно нахална;
9. Да имаш амнезия за живота си преди да дойдеш в София;
10. Сляпо да следваш всеки писък на модата, пък било то и писък на умиращ пишман дизайнер;
11. Модни икони да са ти Николета Лозанова, Мара отварачката и други фолк певачки;
12. Да имаш вулгарен изказ;
13. Да пиеш, докато започнеш да се влачиш по земята;
14. Да те е срам от майка ти и баща ти.

Цели в живота на самопроизвелите се в категория „дама”:

1. Да си намери чичко паричко – за предпочитане дърт и богат;
2. Да и плати силикона – колкото повече, толкова повече;
3. Да я заведат в Дубай;
4. Да се снима с камила;
5. Да затвърди амнезията относно живота си преди срещата с чичко-паричко.

Символ – верую:

Всички са прости и ми завиждат!

Допълнение:
Умишлено името Пауло Куельо е изписано по този начин. Не мисля, че е редно да го поставям в кавички.

Виртуален дневник 19 Октомври 2016

         Гледайки поредното риалити се сетих за един мой любим израз:

                     "За някои хора литература означава спортните страници от вестниците"          Та и с "интелектуалците" вътре същата работа. Повечето от тях са чели преди влизане речника на чуждите думи в България за да блеснат с интелект, ама не са запомнили значението на самите думи. Важното е да звучи завъртяно, а значението, майната му. 
          И още един път се сетих за Харолд Робинс - "Търговци на мечти". 
          Става въпрос за киностудия, бащата се оттегля и въпреки съветите на приятелите си оставя начело на студиото сина си - пълен комплексар и некадърник. Та сина на главния герой, направи филм, с който искаше да покаже на всички, че е гений, така го уверяваха гъзоблизците около него и да отмъсти на всички, които го смятаха за некадърник. Много се радваше че "им го забил на всички". Беше страшно доволен от себе си, без да забележи, че баща му и майка му седят на предпрожекцията зад него, нещастни и унизени. 
         Та пускам ви цитат от финала на разговора между баща и син, в пълна сила важащ за нашата "псевдоинтелигенция". Защото за мен такава вече няма. Или останаха единици, но те са някъде в дъното изтикани назад, от непомерното его, болна амбиция, арогантната некадърност и войнстващата агресия странно защо наречена "пробивност".

Виртуален дневник 04 Юли 2015

       Филм по Диема Фемили. Завръзка на действието. Главният герой и главната героиня се срещат за първи път, като героинята усмирява подплашения си от главния герой кон. Следва разговор:
        - Бързо свалете панталона си!
        - Какво?!
        - Свалете панталона си, ярките цветове го плашат!
      Поглеждам и виждам - панталоните са в бежов цвят, но за сметка на това сакото на героинята е в традиционния за езда на англичаните ярко червен цвят.....
      Странни са английските коне.................

Великден 2018

Христос воскресе...

Няма да пълня блога с високопарни думи и размисли, обещания и заричания. Всеки носи възкресението в душата си по свой начин. И по свое виждане.
Единствено мога да Ви пожелая здраве, щастие, да се вглеждаме по-често вътре в себе си и да си задаваме по-често въпроса
"А дали днес бях човек?"
Нека не само по празници бъдем хора, нека добротата да е по-често наш спътник.
Нека по-често се усмихваме, нека отворим душите си за красивото
Весел празник, приятели!

Днес наистина е ден за едно ново начало.

Новините и репортерите

Гледайки поредната емисия "Новини" по една водеща телевизия и недоумявайки от поредния напън на журналистка да оригиналничи, половинката мъдро рече:
- На тая ретроградния Меркурий и е в главата!

Виртуален дневник 14 Август 2016

       Не обичам риба. В никакво състояние – жива, пържена, печена, задушена и всякак приготвена. Но я готвя, децата и мАжО я обичат. Сега и внука. Та в Събота сутринта пържа риба, благославям топлофикация, щото все в най горещото време и скимва да прави профилактика на топлата вода /сега Булгаргаз бил причината…/, внука и дЕдо се гласят да излизат на разходка. ДЕдо говори на внука и една негова реплика ме връща близо 25 години назад….
        Та живеехме в Младост 3. От едната страна съседи бяха едно много приятно семейство с две деца – Генче, Зако ако случайно някой ви познава нека ви каже, че ми липсвате, а от другата майка и син. Сина току що се беше оженил, снахата не познаваше кой знае колко хора и повечето вечери, докато мъжа и работеше втора смяна беше у нас. Младичка, току що завършила, детенце направо. Свеки-то странен човек, помежду си я наричахме Ракел Ачмоник-тогава хит беше „Алф” и всички знаем досадната съседка, която все си вреше носа в чуждите работи. Та покрай старата сега се сдобихме и с младата Ачмоник. Но към нея отношението ни беше съвсем друго – обичахме това момиче, доверчиво, добронамерено, не мислещо нищо лошо. 

        Една вечер пържа риба, тя у нас и се провежда следния разговор между нея и Митко:
          - Ма вие много често ядете риба.
          - Ми да – отговаря Митко -  ти не знаеш ли защо?
          - Ми не знам, кажи ми.
        И моя зевзек изтърсва следната мисъл:
          - Като ядеш риба, оная ти работа свети, защото рибата съдържа много фосфор.
          -Да бе, да -  не повярва младата Ачмоник
       Митко убедително и съвсем сериозно и повтори, че не се майтапи. Тя ме погледна, да види дали не се смея, но аз си знам човека и стоя сериозна.
       И това си беше.
       След няколко седмици, бяхме забравили за този случай, идва младата Ачмоник у нас и още от вратата казва на Митко:
         - Ти защо ме излъга бе?
       Той недоумяващо я гледа, гледа и накрая попита:

         - Какво съм те излъгал?

         - Ми каза, че ако мъж ми яде риба, оная работа ще му свети. Ми не му свети!
      Тишина……………………….

      А какво каза дЕдо на внуче?
        -Яж детко рибка, за да ти свети пишлето………….

Виртуален дневник 20 Януари 2016

        Преди години, беше по времето на Иван Костов ходех с дълга коса. То беше коса, а не като сега три косъма перушина. 

        Отивам при фризьорката, живеех в Младост тогава, / Поли тогава изобщо не те познавах иначе щях да минавам трасето Младост-Люлин без проблем/ тя възторжено ме убеждава колко добре щяло да ми стои подстригване на черта - бретон черта, отзад косата пак черта. Малко се поопъвах, ама кандисах. Подстрига ме тя, много доволна от себе си, аз нямам навик да гледам в огледалото за резултата, тогава ми беше за последно да го правя. Сега пак не гледам но по причина коренно различна - просто вярвам на Поли. 

       Заминах си в къщи, любимата половинка ме гледа някак странно, ама нищо не каза. Децата те пък изобщо не ме отразиха, бяха си още малки. Вечеряхме, легнахме си, на сутринта ставам и отивам в банята. 

       Тоалет, измих си кастанетите без снайпер, щото ще ги напръскам. Слагам снайпера - тоест очилата - поглеждам в огледалото и изтръпвам! 

       О УЖАС!!! В банята ми влязла Екатерина Михайлова!!! Кошмар! 

       Стоях безмълвна и ужасена, докато не започнаха да ми чукат по вратата на банята, че много съм се бавила. 

       Излязох гордо нацупена от собствената си безхаберност и обратно към фризьорката. 

       Резултатът е къса подстрижка, която нося и до днес.