Боата Спаска

        Сутрин по едно и също време пътуваме в метрото с една двойка, която се качва на следващата спирка. Кака /и то меко казано кака/ и доооста по млад от нея мъж. Нищо лошо, до момента, в който с качването се прегръщат и започват демонстративно да се целуват. Каката така го е стиснала, и така стръвно го целува, че чак ме хвана страх да не го погълне. Като боа.

        В последно време боата Спаска пътува сама. 

        Има три варианта на липсата на младежа:

• Първи-младежа е извън града по работа-благоприятен
• Втори – на младежа му е дошъл акъла и е забягнал в дън гори тилилейски-още по благоприятен
• Трети – боата Спаска е погълнала младежа – твърде неблагоприятен.

     Ще кажете, че завиждам, че са млади и се обичат. Не е там въпроса. Има и други млади които също се целуват в  градския транспорт. Не че и това ми е приятно, все пак не са сами, какво демонстрират те си знаят. Но в случая направо си беше гнусно да гледаш как боата Спаска изследваше сливиците на доста по младия от нея мъж, че и се оглеждаше да види какво впечатление прави.

Виртуален дневник 30 Март 2015

       Понеделник, работен ден. За баба – тоест за мен – почивен ден. Ще пазаруваме. В Лидл.             Купихме каквото ни беше нужно, уж нищо, пък количката пълна и се отправихме към изхода. На пътеката към паркинга спрял Форд. Лъскав, новичък. В него мъж. Нито лъскав, нито „новичък”, но пък си тежи на мястото. В порядъка на около стотина килограма живо тегло. Отворил прозореца на шофьорската врата и с лявата ръка държи количката за пазаруване. Морна физиономия, трудна работа.
      А до количката благоверната стоваря бутилки бира-стъклени на прИмоция. Та гъне се жената, мъкне бутилките от предната врата, лази по задната седалка и ги реди по нея. Както се казва жената решава битовите проблеми, мъжа глобалните … Политиката, футбола все отговорен и тежък труд. 
     Да, какви мъже сме си отгледали и възпитали… Блазя ни.
     Или пък тежко ни?! Всъщност все тая. Кучето си лае, кервана си върви.

Жигулятника - нова генерация

       Още ходехме на работа и аз и половинката. Една година Столичната пожарна беше резервирала Син сити за банкет. Докато се приберем и натуткаме позакъсняхме. Тук - там едва намерихме места. По късно разбрахме защо. Когато започна дискотеката. Оказахме се в близост до колоните. Не колони, колонища! Гърми, трещи! Ама ни беше гот все пак и бая се позадържахме. 

       Преди да тръгнем се бяхме разбрали с малкия син, вече взел книжка, да му се обадим и да дойде да ни прибере. Впрочем, от както синовете взеха книжки нямаме проблем с прибирането - винаги са на линия. За което им благодаря! Та обадихме се ние и заедно с един колега на Митко - Асен - лека му пръст и жена му излязохме и зачакахме да дойде превоза. 

       Дойде Синия змей, наместихме се ние двамата и съпругата на Асен на задната седалка, Асен на предната. Тръгнахме към Люлин и още в настроение си говорим, смеем, вицове... По едно време синковеца спря колата и за разлика от баща му преди доста време в същата тази кола, съвсем културно изчака да го погледнем учудено и констатира:

- Не мога да разбера защо се надвиквате....

       Защо, защо, защото ушите ни бяха заглъхнали от колонищата в Син сити..

Спогледахме се гузно и в пълна тишина синът закара Асен и жена му до тях, после се прибрахме у нас.

       Всичко би било добре, ако се бяхме наспали. Само че имах чувството че вместо глава имах на раменете субуфер.... и усилвател.....

Виртуален дневник 3 Август 2015

Колко неща може да научи човек за собствената си Родина гледайки стари игрални филми....

• Никога не съм знаела, че на Морените на Витоша е имало инки;
• Никога не съм и предполагала, че на Белоградчишките скали е имало индианци;
• И през ум обаче не ми е минавало, че на Черноморието е имало маори, камо ли пък те да са толкова добри, че да изглеждат досущ като Националния ни отбор по кану-каяк......

И всичкото това го научих от стария добър филм "По следите на капитан Грант"....

Жигулятника

       Беше през 1997 или 98, не помня добре. Имахме Трабант. Не мога да го прежаля до днес, хубава количка си ни беше. За сефте успяваме да се доредим до почивка в станция на МВР на Созопол. Оказва се, че ще сме заедно с едно приятелско семейство, което ще пътуват с влак. Имат и малко дете. Решаваме, че ще им натоварим багажа, все пак ние сме 4 човека и няма как и тях да ги натоварим и ще го закараме, а те ще дойдат с влака. Отиваме до тях да вземем багажа им, тръгваме си и с потрес установяваме, че спирачките отказват. Добре, че нямаше движение, защото от една малка странична уличка се изстреляхме на Сливница и щеше да стане мазало. Какво ще правим сега? Не се знае. Говорихме по телефона с нашите и споменавам, че май ще ходим с влака, щото Траби е без спирачки. На другия ден баща ми се обажда и нарежда - Митко /половинката/ да отиде да вземе Жигулата му. Оцъклих се, баща ми Бог да го прости кола много трудно да даде, да не кажа никак. И много я пази, пътя дълъг, не ми се щеше да я мисля и нея. Хъката мъката кандисахме. 
       В последния ми работен ден седя пред службата и чакам да дойдат да ме вземат с колата. Виждам една бааааааааааавно движеща се синя Жигула от нея се хили малкия син. Така, добре, седнах в нея, все едно седнах в лимузина, толкова широко ми се видя и се прибрахме. На другата сутрин тръгваме за морето. Настроение на мах, радиото свири, деца се кефят, абе лайф. Докато по едно време Митре наби спирачки и вика:

        - Абе що крещите вие бе?! 

       Споглеждаме се и се усещаме, че сме свикнали от Трабиша да говорим високо, щото шумно в купето. Тук тишина. Добре, обаче следва второ неудобство. Ми аз съм свикнала да ми друса яко, а това вози плавно и на мен взе да ми става лошо. Както и да е. 
       Спираме край Чирпан, ще обядваме. Големия син до ден днешен помни оня огромен сандвич, който му направиха в крайпътното капанче. Той и тогава си беше със завиден апетит но реакцията му беше - Егати сандвича, ма мамо!!! Обаче една бележка на касата направо ме потресе. В обедното меню имало "Супа валчета" Ха сега, кво ще та де това?! Семейство от дървен сувенир с три букви - шоп, аз една от Северозападна България ни влаинкя, ни Врачанка, ни Монтанка-мелез някакъв и две манечки шопчета започнахме да мислим какъв ще да е този деликатес, или както му викат сега Гурме. В един момент ми просветна. Бах да му се не види, Ми това било супа топчета!!! После питах и се оказа точно това. Ама щото видите ли се валяли топчетата мужду двете длани било валчета. 
       Тъй, стигнахме до станцията, отива половинката да оправи докЮментите и по едно време се връща и се хили. Питам го - какво пак? Той ми казва, че го питали за номера на колата и той казал, чакай да го видя, че не го знам. Служителката го погледнала странно, ама го пуснала. Настанихме се, излязохме на разходка и седнахме да пием по биричка, а децата количка. И както си пиеше бирата Митко изведнъж изтърси:

- Бах мааму и кола, до Сливен търсих скоростите първо горе, после се усещах, че са долу....

       Туш.....

По съседски...

Съседи тип „Софиянци в повече” въпреки, че поне от 15-16 години живеят в блока. Всичко при тях е на принципа „Требе да се изтъкваме” и „Ако не ни видАт, начи не струваме!” Какво се разбира под изтъкване? Следното: 
Всяка Събота и Неделя се чисти показно колата. От 10 сутринта до 18 вечерта. За толкова време и Шератон ще бъде излъскан. Къде е разликата? Ами елементарно Уотсън- в Шератон смисъла е да не те забележат, а тук точно обратното. И за да е сигурно се пуска прахосмукачка. И дива чалга дъни до дупка-как ще се разбере че има и „музика”?! Доволния стопанин /младо момче на не повече от 25 години/ по джапанки, къси гащи, гол до кръста с провиснал над ластика на гащите „авторитет” се е облегнал доволно на отворената врата с едната ръка, с другата гали доволно авторитета си и почива от време на време. Мама, тате, гадже всички са на линия, като на изложба. Седят и гледат. Какво впечатление правят. 
Иначе през седмицата всеки Божи ден нещо се ремонтира. А колата уж нова.... Джип е, не е някаква си скапана Жигула.... И пустата моя уста не устиска. 
Прибирам се - доволният стопанин ремонтира поредното нещо. Минавайки му подхвърлих „Бе като те гледам от как си я купил все под нея лежиш, все ремонтираш, изглежда че си купил някоя трошка!” Отговориха ми „А не така искам!”
           Какво стана? Ами цялото ИМ семейство не ми говори. Ужаас! Как можах да нанеса такъв удар, как можах да засегна така тази селска чест?! Айде аз иди дойди, ама не говорят и на останалите членове на семейството ми. Къса ми се сърцето, не спя спокойно, от два дена „Жипа” го няма............ Дано да е на море стопанина, да не е решил да си купува трактор, че вече го закъсах........

          Та се питам до кога трябва да се убива простака с мълчание? Ми той разбира от мълчание колкото прасе от кладенчова вода. Въпреки, че ще обидя прасето. Простака и от намеци не разбира, за да го озаптиш трябва да слезеш до неговото ниво за да те разбере. 
В последно време неистово ми се иска да съм простак, та поне да озаптя тези около мен.

Семеен фирмен сладкиш

"Семеен фирмен" сладкиш

     Ще споделя с Вас един сладкиш, който на шега една колежка нарече "Фирмен". Така си и остана. Но в същност си няма име. Или поне аз не го зная. Рецептата ми даде една съседка в годините преди 1989-та. Тогава всяка домакиня се стараеше да направи нещо, с което да впечатли гостите си, нещо рзлично от купешките торти. Да, не е торта, но няма значение, като го опитате веднъж, ще придобие заслужено място във Вашите предпочитани сладкиши. Когато аз го опитах за първи път, забравих приличието и си поисках второ парче, после рецептата. Този сладкиш се превърна не само във "Фирмен", без него не минава нито един празник. Задължително се прави на Нова година, независимо дали има новогодишна торта, прави се и без повод. Изобщо това е любимия сладкиш на моето семейство. Така стана и "Семеен". С удоволствие отбелязвам, че има вече трето поколение любители  - внука Алекс му е голям фен...
И така, да започваме:

"Семеен фирмен" сладкиш

или сладкиша на съседката Генка

Продукти за блата:

Ø      6 яйца

Ø      1/2 чаена чаша захар

Ø      1 чаена чаша брашно

Ø      1 бакпулвер

Ø      2 ванилии

Продукти за какаовия крем:

Ø      2 чаени чаши прясно мляко

Ø      1/2 чаена чаша захар

Ø      1 пакетче масло

Ø      2 супени лъжици какао

Ø      1 супена лъжица брашно /аз използвам царевично нишесте/

Приготвяне на блата

• Отделят се белтъци от жълтъци. Жълтъците се разбиват добре със захарта. 
• Прибавя се брашното, бакпулвера и ванилията. 
• Изсипва се в тава предварително застлана с хартия за печене. Най добре е блата да се пече в тавичка с диаметър 24 см. 
• Пече се в умерена фурна. Не е нужно фурната да е предварително загрята. 
• Като стане готов се обръща в чинията, в която ще се сервира. Долната част трябва да е отгоре. Хартията се отлепя много лесно. 
• Дупчи се много на гъсто докато сладкиша е още топъл. Дупките на блата, трябва да са с дебелина колкото старите моливи за гримиране - от дебелите. Диаметъра на един такъв молив е 1 см. Моята половинка ми издялка такава пръчка от дърво. 15 сантиметра височина и 1 сантиметър в диаметър.
• Оставя се настрани да изстине. 
• Докато изстине се приготвя крема.

     Приготвяне на крема:
      

• Млякото се слага в тенджерка и се загрява. 
• Прибавя се захарта и се бърка на среден огън до разтопяване на захарта. 
• Прибавя се маслото и се бърка до разтопяването му. 
• В малко хладко мляко се разтварят брашното и какаото. 
• Прибавят се към топлото мляко и ври около 10 минути.  Или докато прецените, че е достатъчно сгъстено, за да може да попълни дупките на блата.
• Още топлия крем се излива по малко върху блата и се изчаква да поеме. 
•  След това се поставя в хладилника и се изчаква да стегне добре. Ако се случи така, че не поема всичкия крем, не се притеснявайте, понякога се получава и така. Знаете или се изяжда или се сипва в купичка и в хладилника. 

    

   Украса  на сладкиша:

• Белтъците отделени в началото се разбиват с пудра захар на устойчиви връхчета. 
• Нанася се върху стегналия се какаов крем.

       В началото правех украсата на сладкиша по този начин. 

       До момента, в който реших да пробвам с течна сметана. 

       

Разбих малко от сметаната с пудра захар  на вкус  на устойчиви връхчета и хууууууууубаво омазах отгоре и отстрани сладкиша.  Предпочитам течна сладкарска сметана, а не заквасена, по лесно се рзбива на сняг с пудрата захар.

      Най-добре е сладкиша да престои поне една нощ в хладилник и е по-вкусен добре охладен. 

      Всеки може да го украси допълнително според собствените си виждания. Този тук е от Нова година. Освен сметаната има и кокосови стърготини, захаросани череши и поръска от снежинки. Отстрани е облепена с шоколадова поръска. А бастунчето не се яде..... :)

     Резултатът е лек и много приятен сладкиш, не много сладък, но определено наслада за небцето.
     Но пък винаги може да си добавите захар при следващото приготвяне, защото съм сигурна, че такова ще има.    

     Тук умишлено крема го направих малко по-рядък, целях точно този ефект, като се разреже да потече по парчето. Но знаех, че няма да остане и да се разтече по подноса. Така и стана...

    

    Още един вариант на украсата, този път с оцветен кокос и пресни череши. Тук престоя повече време в хладилника и крема не се разтече при срязване.

     

     От години изполвам за стягане на кремове царевично нишесте вместо брашно. Много съм доволна, няма специфичен вкус, а и е по-малко калорично от бялото брашно. Но това е друга тема, за моите срещи с диетите.

Добър апетит! И до скоро...

Виртуален дневник 26 Юли 2016

Раснали момиче и момче, пораснали, харесали се, преспали. Момчето решило, че малкото градче е тясно за неговия дух и заминало за големия град. Не само, че заминал сам, на следващата сутрин след секса, ма не се и обадил на момичето..... Момичето останало, в резултат на секса забременяло, родило и отгледало детенцето им. Момчето хойкало натам насам, забогатяло, преспало с де що има по засукани мацки и не чак толкова, па му щукнало по не знам какъв си повод да намине към родното си градче. И там - изненада. Видите ли тя си позволила не само да не го чака, въпреки, че изобщо не и бил казвал такова нещо, ами била и родила дете! Веднага казвай кой е бащата!!! Ти, такава, онакава.... След някой друг ден, през които дни той се заяждал и обиждал момичето нова изненада - детето било негово! О излъгания той, о измамения той! Тя била крила от него детето му и го била лишила видите ли от първите 5 годинки! Непростимо, трябва да и се отмъсти! И да я кара да страда, както той бил страдал/?!/. Търпяло момичето, търпяло, щото тя била овца и още го обичала, пък и в името на детето да си имало баща, ама един ден и писнало и го пратила на майната си. Така де, как да му каже, като изобщо не знаела къде е, пък и той не се обаждал. Справедливо разгневено - според него - момчето си заминало в големия град, излизало със сегашната си мацка, и към края на седмицата изведнъж му светнало, че видите ли той я обичал, ама се държал така с нея щото имал травма в детството си и го било страх да не я нарани/?!/. Върнал се, ред сълзи, ред сополи, хъката мъката спал съм с много, ма не беше хубаво щото не беше ти /айде де!/, само теб съм обичал, ма не съм го разбирал, и хепи енд.

Та въпроса ми е: За какъв дявол и е такова лайно на девойката?
И за какъв дявол си губих времето с подобна книга?!

Виртуален дневник 3 Декември 2014

НЕкои размисли относно любовните романи на "Арлекин"

1. Най много милионери и милиардери на възраст между 30 и 40 години има на Гръцките острови.
2. Най много милиардери на глава от населението има на остров Сицилия.
3. Най честата причина за нежелана бременност е комбинацията от противозачатъчни хапчета и антибиотици.
4.Най често след бурна любовна нощ девойката забременява веднага, бъдещият татко я гони с оправданията
а - детето не е от мен
б - аз съм стерилен
в - направила си го нарочно за да ме уловиш в капан
5. След средно 5-10 години живот на самотна майка героинята изведнъж бива посетена от осъзналия се татко който:
а - изпада в тотален гняв защото видите ли тя била скрила детето от него
б - заплашва майката с дела за бащинство и съответно спечелване, защото обикновено е приказно богат
в - задължително използва секс за убеждаване
г - държи сметка на майката дали е спала с други мъже и е категоричен, че друг мъж не може да възпитава детето му
д - убедително обяснява на майката, че всички жени, с които той е спал нямат никакво значение, защото видите ли тя е единствена и само нея той обичал.
6. След което героинята изпада обикновено в телешки възторг, следва ред сълзи и сополи, поредната акция по убеждаване във вечна любов, прощаване на осъзналия се виновен главен герой въпреки че междувременно е изръшкал де що има жени около него и задължителния хепи енд.

И все пак понякога човек има нужда от дъвка за душата за разтоварване.

Вълчедръм и аз

       Здравейте, Казвам се Елеонора и съм на 62 години. От няколко години имам профил във Фейсбук и там от време на време пиша разни свои размисли породени от ежедневието и събития, които са ме развълнували по някакъв начин.  Освен това към 50-тата си годишнина с учудване открих у себе си и желание да се занимавам с кулинария. О, не да правя нови рецепти, просто да се разровя из нета и да опитвам една или друга рецепта. Приятелите ми ме насърчиха и в двата ми опита. Споменаха и да си направя блог. След дълго колебание го направих. Започнах с някои от старите си публикации във Фейсбук, ще има и нови. Да се надявам, че тя музата ми като при Висоцки „Меня сегодня Муза посетила - немного посидела и ушла!”.

 Е никога не е късно да скочиш в дълбокото, за да се научиш да плуваш.

       Редно е да започна този блог с мястото, на което съм се появила на този свят. Милото на сърцето ми градче в Северозападна България - Вълчедръм. 

Обичам го, там минаха най-прекрасните ми детски дни, на двора с баба и дядо. Или както ние ги наричахме майка и детко. Минаха години, живота ме завъртя, но всеки ден мислено се връщам там, в родната къща, в родния дом, при последния пристан на майка и детко.....
Това е първия ми опит, наивен и със сигурност не добре направен. Но човек се учи, докато е жив.
Така че:
Добре дошли при мен, надявам се да Ви е приятно.