Задушница

     Черешова задушница. Ден, в който почитаме нашите близки, преселили се в другия свят. Ден, в който душите ни се смиряват пред спомена и болката. Ден, в който би трябвало да осъзнаем, че сме човеци, тленни и не вечни.

    От години посещавам гробищните паркове, в единия са моите родители, в другия родителите на Митко. За съжаление не съм ходила отдавна на Вълчедръм, там където почиват моите баба и дядо.
    Думата ми е за тези в София. Гробищата. Още от входа по челото те удрят архитектурни недоразумения - арки, статуи, мрамор и позлата. Че даже покрив и ограда със лилии - символа на Френския кралски двор.... снимки с размера на паметника отпред и отзад. Покойници по гащета, на плажа, на маса с мобилен телефон, коктейл, палми, дамите с бални рокли, бижута, някои с дрехи и грим тип нощна пеперуда, току що прибрала се в къщи. Ангели, плачещи Мадони, Христос разперил покровителствено ръце ...
    Не, повечето не са на Роми, както някои от вас ще предположат.  Често съм виждала и съвсем обикновени и стилни паметни плочи на Роми.
    Думата ми е за друго. Замислих се, каква е целта тези "творби"?
    Его, желание да се покажеш, че си повече от другите или изкупуване на гузна съвест?

    И се сещам за баща ми - и той покойник от много време. 
    На погребението на дядо ми, една от дошлите, която последните месеци създаде куп нерви и проблеми на дядо ми, близка роднина,  през цялото време ходеше и питаше "Ти взе ли си земята?" Беше времената на поземлените комисии и войната между роднини за земя и имоти. 
    Баща ми и дядо ми си имаха трески за дялане, караха се, сдобряваха се, като всички хора. Но тогава баща ми не издържа и директно заби въпрос на жената:
        -Абе ти за какво си дошла тук?
        - Ми да уважа Цено.
    И ето това го помня до ден днешен, ще го помня докато съм жива. Баща ми и отговори:
        - Че ти приживе не го уважаваше, та сега ли ще го уважиш?!

    Всички участници в този разговор са в другия свят. Разбрали са се кой крив, кой прав.
    Бог да прости близките ни, светла им памет.

    Уважението, както и скръбта не се афишират с помпозни гробници.
    Ако приживе не си им го показал, сега е ненужно. Дори и да виждат отгоре, това не е прошка.
    
    Най - вече не е индулгенция.

Виртуален дневник - 20 Април 2017

                                                                                       

Споделено с: Публично

    Пия си кафенцето, гледам как вали мокър сняг и спомените идват едни такива, неканени.

    24 Май, аз ученичка. Както всяка година ще има манифестация. Момичетата накипрени с къси бели роклички, с по едно воалче да махаме. Качени на една метална плаформа. Като сме подредени така, че воалчетата да образуват знамето на България. Не помня точно какъв цвят е бил моя воал, но като се знам каква кльощавелка /учудващо за някои, като ме знаят сега/ бях, най вероятно е бил бял и да съм била на най-горния ред. Не помня момчетата със сигурност ама май бяха по потници и гащета. Та всичко вървеше добре, застанахме на място в колоната и зачакахме да дойде време и да тръгнем.     И тогава заваля. Не дъжд мокър сняг. Няма с какво да се скриеш. Учителките, които незнайно как имаха чадъри по чантите ги извадиха и дадоха на момичетата от най долния ред, ама как да се поберат сума ти момичета под три-четири чадъра. Тогава беше рядкост и то голяма да имаш сгъваем чадър. Криво ляво минахме, махахме енергично да се сгреем. Със сигурност завиждахме на онези с народните носии, на тях поне дрехите им бяха по-дебели...     След университета ни свалиха от платформата и кой от къде е.     До ден днешен не си спомням как го е направил, но баща ми - лека му пръст - ме намери из целия този калабалък, наметна ме с якето и подбра колкото можеше да качи момичета от класа в колата. Наду парното и ги разкара по къщите.     Сега се чудя защо сестра ми не беше с нас, трябва да я питам...

    Та споко хора, сняг е валял дори на 24 Май. Какво ще ни уплаши Априлския.

Снимката е от мрежата, илюстративна.

ESPAÑA, ZARAGOZA, UNA BODA и още нещо… Продължението...

    

 Не мислех да пиша продължение но ... Както знаете добре е да не се заричаш, живота определено си знае работата. Причината е чисто и просто една торта. Ще си кажете какво пък толкова има в една торта. Ами има. И то много.

    Та да започвам.
    Както писах преди, на сватбата се запознахме с Адриан, Хорхе, Лоли и Санти. Като се прибрахме в България, продължихме общуването си чрез Фейсбук. Аз ползвам Гугъл преводач, братовчедите ги няма да ми превеждат. Но имаш ли желание ще намериш начин. И един ден получих линк на рецепта за торта от Лоли. Знаете, имам слабост към сладкишите, то си ми и личи. Преведох съставките, разгледах картинките, гледах клипа на приготвянето на тортата и реших, че ще я правя. 
    Първия ми опит беше трагичен относно оформянето. Блата е толкова крехък, че дори не можах да махна хартията от дъното. Начупи се.  Бързо се видоизмени в нещо като трайфъл но ганаша не достигна и едната част я ликвидирах като кекс... Но частта с ганаша ми хареса.  
    Та замислих се как да разделя този блат на три части... И изведнъж ми просветна /елементарно но..../, ще пека три блата, самостоятелно. /То пък една философия, ама честно си признавам доста варианти ми минаха през главата, включително и този да изпека един голям но тънък блат и да го разделя на правоъгълни части./
    До тук добре. Ама сме в ремонтни условия, работата както беше в застой изведнъж се забърза и ето ти дойде Великден. Бях се зарекла /за кой ли път/ да не правя нищо, само яйца да боядисам, но шило в торба стои ли. И си казах "Е сега ще е!" Дяволската торта, да така се казва. За ден купих продуктите - в Петък - и в Събота сутринта започнах.
    Стара къща, всичко има, ама къде е ? Форми за блатовете - две намирам, третата самосиндикално се е затрила някъде, мензурата, с която меря течностите - разграфена през 5 ml -  и тя се покрила. Кантарчето и то саботира - свършила му батерията..... Добре, че ги продават по 2, батериите де, та имах резервна. След катерене и слизане по табуретки, ровене из шкафове и гардероби, окомплектовах посудата и започнах. 
    Забърках сместа за блатовете, застелих формите с хартия за печене и с черпака разливам и деля на три.
    Доволна от себе си, загрях фурната и тръгнах да слагам да се пече. Да де, ама кой да ме плесне по врата и да ми каже: "Голяма бяла птицо, в скоби гъско, да беше проверила дали ще влязат и трите форми във фурната на веднъж." Моята фурна е по малка на размер и по закона на Мърфи не влязоха и трите. Имам една решетка, ако бяха две щях да пусна вентилатора и да пека и трите. Няма как, ще се пекат отделно. Да де, ама тук се почна мисленето. В рецептата е указано време съответстващо на един дебел блат. Тук са три тънки. Да внимавам да не ги изсуша пркалено, но пък и да не останат сурови. На всичкото отгоре не съм наясно този третия дали няма да престои и да не бухне при печенето. Малееее, гръмна ми главата.
    Както и да е преборих се с блатовете. С ганаша проблем няма. 
    Сглобих тортата, оставих я в хладилника и се замислих за декорацията. 
    Великден е, трябва да има яйца. Шоколадови яйца купих за резерва, ако нещо ми дотрябват. Да де, ама тортата кафява, яйцата и те. Трябва по някакъв начин да се отделят та да се вижда. За кокосови стърготини не съм мислила, според мен нямаше да се вържат. Сетих се, че в нашия супер съм виждала бели пурички. Пратих Митко да купува две кутии и натаманих визията.
    На другия ден - вече Великден, вадя тортата от хладилника и какво да видя: Ганаша се стегнал - нормално, ама де акъл да се сетя, слагам оградката на тортата, пуричките залепват за момент и след време падат. Айде пак се катеря да намеря кутията с панделките, да вържа оградката. Добре, че от Коледа не съм пипала там и те си стоят на същото място. Вързах панделката, начупих останалите пурички и готово.
    
    На обяд опитахме с Митко по парче и останахме много доволни. Ще се прави пак
    А защо тортата е "Дяволска"? Ами според мен защото е дяволски вкусна.
    
    А защо за мен беше важно да я направя тази торта?
    
    Ами важно е. Защото в днешно време, когато всеки се е овълчил и гледа злобно, държи се нагло и арогантно, на другия край на Европа, срещнахме хора, които не познавахме, които срещнахме за първи път, с които е напълно възможно да не се видим повече, които общуваха с нас толкова нормално, по човешки, че за мен те станаха символ на надеждата. Надеждата, че все още има хора, че все още има човеци, което е по-важно.

        

        Адри, Хорхе, Лоли, Санти, благодарим ви, че влязохте в живота ни!

ChatGPT и спомените

     Заиграх се и аз с ChatGPT. От няколко дена Фейсбук бъка от колажи, та и аз да се пробвам.     

    Написах си чинно интересите и ми излезе картинката.
    Поглеждам я и започвам да се се смея сама. Върнах се преди много, много години. Млада и зелена. Хубавите книги бяха кът, намираха се с връзки. И един ден се прибира половинката и ми казва:
    - Знаеш ли, при нас има акция за стара хартия, срещу 30 килограма / Боже още помня количеството!/ дават някаква книга "Отнесени от вихъра" - два тома.
    Луднах! Събрах де що има хартишляци, въртях суках, е няма  и няма. Само 15 килограма. Взе ги той и замина на работа.
    Връща се, носи двата тома и вика:
    - Ми ние с колегата се обединихме и понеже неговата хартия беше повече, той ще вземе книгата, но я даде първо ти да я прочетеш....
     
    Е какво да се прави.... Вечеряхме, сложих децата да спят, легна си и той и аз започнах да чета.        

    Цяла нощ четох, сутринта изпратих Митко на работа, Сашо на градина, Боби беше още малък, нахраних го и той се заигра. Аз чета, чета, няма откъсване. Да де, ама трябва и да се готви.... Не питайте как съм приготвила вечерята, помня само как стоя права до печката, в едната ръка книгата, в другата лъжицата и разбърквам манджата в тенджерата. Сготвих и продължавам. Цял ден чета... Идва си Митко, аз скорострелно слагам вечерята, след това той си игра с децата /редовно го правеше/, аз чета. Сложих ги да спят, аз чета.

    По едно време на Митко му писна и се развика:
    - Айде стига де, какво си се разчела, ТВОЯ Е КНИГАТА, БЕ, ТВОЯ!!!
    
    Оказа се, че са намерили още хартия и са предали необходимите килограми. Решил човека, че ще си направи майтап с мен, но не е и предполагал, че жена му е луда за връзване на тема хубави книги...
    
    Дали мирясах? Ами не. Продължих да чета и финиширах с двата тома за 2 нощи и един ден.
    Какво прави с човек една хубава книга....
    
    Пиша това и погледа ми се вдига и точно срещу мен на секцията, на видно място  стоят двата тома....

    Та да ви предупредя. На картинката не чета готварска книга, считайте, че това е илюстрация към историята, която ви разказах.

Ко рече, ко?

    Кабинета на личния ни лекар.
    Митко  е на прием за рецепти. Неговата и моята.
    Личния ни лекар / страхотен е!, уцелихме не в десетката , а в стотицата с него при преместването ни в Младост/- между другото проверява и дали е време за годишния профилактичен преглед.
    Установява, че за половинката е време и тогава той изтърсил следното:

    - Ми да, тя жената мина през пролетта на ГТП /годишен технически преглед/, закъсня нещо....

    Не съм присъствала лично, Митко сам ми разказа случката.
    През годините са ме сравнявали с каква ли не флора и фауна, че и с извънземни даже.
    Но никога не са ме сравнявали с каруца. Щото не отговарям на нормите за кола - да са ме спрели от движение отдавна...

UFO размисли

     

Половинката нещо е в серия тези дни.
     Гледаме Хистори и там Джорджо Цукалос води поредната серия на тема извънземни посетители през вековете. Пускам ви снимка да видите самия Цукалос:

    Половинката хич не долюбва точно този сериал, писнало му е от извънземни според него. Но тук ме остави без думи.
    - Тоя  явно е летял в космоса на ракета без покрив /разбирайте кабрио/. И без скафандър....

Таланти без поклонници

    

    Гледаме "България търси талант"
    Някакъв младеж гордо съобщава, че учи в Музикалната академия - 4 курс.
    Очакваме изпълнение, което да ни заинтригува. И точно така се получи.
    Бяхме потресени и изумени.
    Не от таланта, а от самочувствието на кандидата за слава.

    Половинката пита след известно мълчание:
        - Абе има ли изпити в тая академия? Тоя сигурно е кандидатствал с резачка..... 
Толкоз за таланта.