Във входа има сватба. Неистово се натиска
клаксона на колата, която ако някой беше отворил входната врата със сигурност
щеше да спре до асансьора. От уредбата дъни музика от филма „Кръстникът”.
Странен избор за идването за булката. Следва фотосесия младоженецът, кумът и
бъклицата със здравец се снимат неестествено наведени та да се вижда марката и
номера на сватбеното возило. Как се сгънаха така, че хем да са приклекнали с
гъзовете настрани, хем да се вижда нужното не знам. Сигурно са йоги….. От време
на време пак неистово се натиска клаксона, явно да подсети булката някой да
слезе да отвори входната врата. Фотосесията продължава, този път мъжка, пак
пред колата, не се вижда номера и марката, но пък за сметка на това позата е
еднаква:Едната ръка на рамото на съседа, другата отпред в жест на „лайк”…
Смешно ми стана. Нямам
лоши помисли, но се замислих. В желанието да сме оригинални, колко смешни
изглеждаме понякога….
