За първи път почиваме в Турция. Годината е 2008. Ол инклузив. С половинката си се храним като у нас, нормално. Другите от групата сигурно бяха от Мелмак. Такова количество храна изяждаха, че със сигурност имаха поне по три стомаха минимум.
Предпоследния ден половинката ми казва:
- Жена яде ми се таратор.
Е да де, ама таратор няма.... Съставки има и половинката реши, ще правя таратор!
Взе си парчета краставица, една купичка за супа, седна на масата и започна.
Реже си бавно парчетата на малки кубчета, толкова прецизно, като че ли ще ги носи на изложба. На съседните маси седят семейство Холандци и група Французи. В един момент им стана интересно и престанаха да хвърлят уж разсеяни погледи към нашата маса, ами направо се вторачиха в половинката ми. Разменяли сме по няколко думи на вечеря или като се засечем на плажа, знаят че сме Българи, уважават Митко за това, че е пожарникар, винаги като го срещнат му казват "Hello fireman!" или "Bonjour pompier!"и си личи, че не е ирония. Та сега им е интересно какво прави. А Митко си е табиетлия, бавно и както си му е ред си следва линията...
Наряза си краставицата, сложи я в купичката. Отиде, донесе си половин купичка кисело мляко. Разбърка млякото с вилица, гребна с лъжицата поогледа както сега му викат консистенцията, донесе чаша студена вода от диспенсъра и я сипа в киселото мляко. Чужденците вдигнаха вежди. Разбърка добре и изсипа млякото в купичката с краставиците. Бавно, бавно разбърка. На него му стана ясно, че е център на внимание и реши да им изиграе етюд. Не поглежда към тях съсредоточен, все едно прави сърдечна операция. Чужденците оставиха приборите и загледаха без притеснение какво следва. Митко сложи сол. Тука вече погледите бяха силно озадачени. Поглеждат ме и мен, аз им се усмихвам и вдигам рамене.
Митко ми вика:
- Ех, жена, ако имаше и копър. Я виж по тревата може и да има. /Явно не е имало при салатите копър, иначе щеше да вземе/
Само си представих себе си лазеща из треволяка и му заявих,че ще мине и без копър. Ама с усмивка, като че ли ми предлага ванилов сладолед... /Обожавам го!!!/
Последно действие на представлението:
Митко взима лъжицата, гребва от таратора, изяжда го с блажена физиономия и със съблазнителен глас казва:
- О, да.....
Чужденците забравят да си затворят устата. Гледат ме въпросителнос едни огромни очи и аз им обяснявам, че това е традиционна българска храна която се нарича "Таратор".
Закимаха с глави и продължиха да си обядват.
А половинката доволен от себе си и ефекта, който беше предизвикал си изяде таратора и продължи с другото си любимо ястие - рибата.
