Поредни избори. И поредни спомени.
Така, беше отдавна, още работех в Паспортна служба на Мария Луиза. И съответно
дежурна в деня на изборите. Всичко се случва.
Рано сутринта с половинката ще вървим да гласуваме, после ще ме закара с колата
до работата, за да успея навреме.
Зимата ще да е било, защото беше още тъмновато.
Пристигаме в училището малко след 7,30. Всички секции отворени, тук там по
някой бързащ да гласува, преди да поеме по задачи. Стигаме нашата секция –
греда. Стаята затворена, стоят няколко женици и един мъж. Нямало я
председателката, не можело да се започне без нея… Стояхме около 10-тина минути
и казвам на Митко, че ако още 10 минути не дойде никой да отвори, ще трябва да
тръгваме, че ще закъснея. Хеле по едно време идва някакъв мъж и отвори вратата.
Тогава уцелихме втората греда – няма ток. В цялото училище има ток, в нашата
секция няма…. Ясно няма да гласувам…
Обаче Българския гений е неизтребим. Дойде някакъв чичка и по едно време се
показа една от жениците и ме покани да вляза. Аз първа писта влизам с бодра
стъпка и ….
Пълен потрес.
В стаята продължава да няма ток. На масата седнали жените със списъците.
Първата държи фенерче.
- С коя буква започва името ви?
- Ми с „Е“.
- А, в този списък е. Дайте си личната карта.
Давам личната карта, женицата осветява с фенерчето картата, след това осветява
и мен. Започва да обръща листовете с имената с една ръка. С другата свети с
фенерчето. Хеле намериха ме.
Дадоха ми друго фенерче и ме пратиха в тъмната стаичка. А там маса с бюлетини и
пликове. Намерих мойта бюлетина, гласуваше се за още нещо и другата бюлетина
дълга, трябва да се сгъне. М, да.
Слагам фенерчето под мишница, на масата нямаше място, сгъвам бюлетината, слагам
в плика и излизам. Отивам до урната.
Взимат ми фенерчето и ми нареждат да пускам плика в урната, като пак ми
осветяват процепа. Да пъхна плика на правилното място.
Връщам се при жената със списъка, завъртам един подпис на нужното място.
Получавам обратно личната карта. Пожелавам лек ден на Диогеновците и си
излизам. Слизам до колата и чакам Митко. Пристига и той и някъде около минута
се гледаме невярващо…. Не, ама да, ако преобърна лафа на Петко Бочаров.
Пристигам навреме на работа, още не е време за отваряне. Някаква жена гледа
нервно часовника и пристъпва от крак на крак.
Когато отвори службата и жената влезе, се оказа, че историята още не е
свършила:
- Ох, много Ви моля – казва жената- откраднаха ми личната карта, а аз съм
председателка на секционна комисия и не мога да отида без лична карта да
отворим секцията…. Какво да правя?
Поглеждам я невярващо и питам къде е секцията. И чувам с потрес същото училище
и същата секция, в която бях гласувала.
- Спокойно – казвам – госпожа, Вашата секция вече е отворена и вътре
обстановката е много романтична…
- Как така романтична?! – изписка жената
-Ми така – казвам- няма ток, един носталгичен полумрак от прозорците и вътре
светят дискретно две фенерчета…
Жената зяпна, започна да ме гледа странно, но аз я успокоих с думите:
- Аз съм първия гласувал в тази секция, не съм със свръхестествени способности,
не съм и побъркана…
Оправихме нещата, извадихме удостоверение и председателката си замина по живо
по здраво към Люлин.
Само че нямаше как да види романтичната обстановка. Междувременно се беше
разсъмнало…
