понеделник, 20 май 2019 г.

QUO VADIS?!



      Отдавна ме сърби езика да си кажа мнението за "световната" новина касаеща редица световноизвестни имена от киното, театъра, музиката, спорта обвинени в насилие срещу жените.         
      Не ме разбирайте погрешно. Ненавиждам насилието под каквато и да е форма - физическо, психическо, та дори и такова, чието название все още не е измислено. Наскачаха някакви световно известни и още по-световно неизвестни имена и се сетиха, че преди 20 и повече години някой си ги бил насилил физически. Възможно е. Но по-възможно е да е нямало нищо такова. Ми да бяха казали още тогава. Че нали са в страната на демокрацията, не в страни с див тоталитаризъм и диктатура. Еле пък там, дето за един поглед накриво се съдят. Нали нямало лоша реклама. Ама тук намирисва на нещо друго. Напират да станат известни, готови са на всичко. И сега ох, аман, ама аз не исках баш така. Нещо от рода на хем боли, хем сърби, хем драго ми е.
      Не им вярвам и това е. Интереса им е по-важен отколкото насилието. Пак казвам има сексуално насилие над жени, отвратително е как се издевателства над някои от тях, ама хайде тези в Холивуд, дето си скачат един на друг в креватите да не ми се пишат боркини и невинни жертви.
      Що се отнася до Джени голото суши и тя в тоя кюп. Сетила се, че я унизили два дена след целувката на Пулев. Ама през тези два дена се хилеше като варена свинска глава. Ако наистина чак тогава се е усетила, Пулев е виновен. Не може да се отнасяш така с мноооого бавно равиващ се човек. Като и гледах постната физиономия на пресконференцията явно много го е закъсала за пари. Е монетата има две страни, сушито ще се изсуши от към мероприятия с известни спортисти. Може да е придобила ефимерна слава, но до тук. Както е била никоя преди, така ще си остане никоя. А Пулев и останалите нашенци да си имат едно наум. Че светът се измени и ако пошляпването по задника преди е било мила задявка, днес не е.
      А повода за днешните ми размисли е подписката да не награждават Ален Делон за цялостно творчество на фестивала в Кан. Някоя си госпожа Маргерита Б. решила, че освен друго Ален Делон бил женомразец.
     Женомразец?!

     Накрая ще цитирам Венци Мицов. Прав е човека.
Много прав!
"„Не се лъжете.
Това, което се случи с Ален Делон не е феминизъм.
Нито е борба за социална справедливост.
Това е истеричният крясък на посредствената тълпа, която желае не да има демокрация и равенство, а диктатура.
Диктатура на скопената реч срещу хората, които имат собствено мнение.
Диктатура на посредствеността, защото гениалността обижда и унижава именно нея.
Диктатура на озъбената маса срещу великите имена.
Това не са феминисти, демократи, либерали или каквито там се зоват.
Това са хунвейбини, които извършват нова културна революция.
Само че днес те не се кълнат в Мао, а в собствената си безмисленост......"

сряда, 1 май 2019 г.

Виртуален дневник 30 Август 2017




Седя в едно кафе в Младост 1, слънчице, кафенце - кеф. Чакам децата да свършат работата и да взема внука. Мисля си колко отдавна не съм ходила да пия кафе някъде... То било интересно!Всичката простотия и селяндурщина е решила да води едновременно телефонни разговори колкото се може по-гръмогласно. Да се види колко са преуспели. Една тетка, даже говори на английски, с мьекащо произношение и убеждава някого, че била само за ден в България. Като и гледам облеклото и компанията, май няма да излезе скоро извън страната. Свършайки разговора сръбна звучно от кафето и рече"Бах мааму, от бизнес ено кафе не мога да пина!" Компанията състояща се от мъже преобладаващо облечени в потници, къси гащи и джапанки, закимаха разбиращо. Само един по джапанки, къси гащи и яке красноречиво подсмъркна. На другата маса две баби активно водеха социален диалог, касаещ свалените гащи на някого. Точно срещу мен седи нервак, потропва с крак и дрънчи с ключове. Свети Петър репички да яде, на връзката можеше да завиди и надзирател от Алкатраз.
Група младежи седят и гледат тъпо в центъра на масата. Да де, ама на нея няма нищо.
Много ми беше интересно. Дори и да не искам, няма как да не чуеш разговорите. Та се сетих за "Оркестър без име" "Оглушаваме бе Гоше!" В същност ние отдавна сме глухи и в пряк и в преносен смисъл. 
А да, не разбрах кога и как разговора премина от свалени гащи, през Христо Стоичков та акостира до цветята на балкона. Което е по-добрият вариант. И всичко това, на фона на пронизителния писклив смях на застаряваща, но не признаваща това, с тежък вечерен грим "фея". 
Айде хубав ден.