Без заглавие...

 

Новини. Централни. Тоест в 20,00 часа.

На места има избори за местна власт.

На едното място кандидат кмета бил под домашен арест, поради участие в престъпна група. Но пък за сметка на това баща му бил задържан за неправомерна агитация в изборния ден.

На друго място кмета бил осъден за кражба на печка от пенсионерския клуб. Продал я за 80 лева и проиграл парите. Но пък отивал да гласува за избор на наследник, като не се чувствал виновен, въпреки, че признал вината си....

Боже!!!

Как беше:

"Егати държавата, щом като аз съм и вицепремиер!"

За непомнещите - думите са на Нейчо Нейчев вицепремиер в правителството на Любен Беров.

Та и с кметовете така. И не само с тях.

Виртуален дневник - 25 юли 2013 г.

        Тази сутрин Фейсбук ми припомни пост от 2013-та година.

    Нямам спомен, нито пък искам да се ровя да видя кои са били на власт тогава. Но четейки го с тъга установявам, че нищо не се е променило. Даже е станало още по-зле. 
    Пускам го тук, не за друго, а за да го запазя, че сума ти флашки се съсипаха. А и е един от първите ми опити за писане. Комбинирам го и със снимка от онези дни, мислех си, че съм я изгубила, но я открих в папка със снимки от старата бойна Нокия.
И така:

    Днес ми е тягостно, то и вчера ама мислех, че ще ми се размине. Ще споделя моите мисли и впечатления от сутринта след протеста, за който всеки има свое мнение и обяснение, своите за или против. Аз нямам нито за нито против, аз имам едно огромно недоумение и едно все по нарастващо безсилие.

    Та да започна. Излизам сутринта от подлеза на метрото при Софийския университет както всяка сутрин. Още по стълбите под краката ми нещо започва да хрущи. Нали съм с "орлово" зрение въпреки снайпера на носа се навеждам и виждам стъкла от счупени бутилки. Излизам горе на булеварда, там чистачките изриват снощните емоции под формата на големи чували пълни с бирени бутилки, бутилки от твърд алкохол, мазни кутии от храна, шумолящи опаковки от кроасани и семки. Е, казах си случило се е снощи имаше бурни страсти та не са сколасали да си почистят, както обещаха. Чух и видях за изкъртените плочки по телевизията, но гледката на живо е друга. Грозно и жалко-от двете страни на булеварда купчини потрошени и цели плочки, треволяк и пръст. Но това още не беше нищо. Приближавайки към площада пред Народното събрание видях циментови колчета-хубави бяха, да бяха, повечето от тях-сега представляваха потрошени, нащърбени жалки подобия на предишните оформени като ковани от старо желязо. Колко ли злоба е трябвало да има в този, който ги е ритал до степен изкъртване на колчето.... Жълтите павета-символа на площада и те изровени и метнати незнайно къде.... Един журналист вдъхновено и с шпионски блясък в очите довери, че паветата нарочно били поставени така, че да се вадят лесно и това било провокация..... Хвала такЪви журналисти..... По нататък една от улиците беше блокирана от големи камъни. Бая зор е видял тоя, дето ги е домъкнал. По големия въпрос е от къде за Бога ги намериха?! В центъра на София?! И последното преди да завия към работата ми ща не ща погледнах към палатковия лагер, символ на мирния и интелигентен протест. Освен палатките-тента с масичка и столчета. Хубаво няма да седят по цял ден в палатките, имат право да протестират хората, имат право да отстояват идеите си. Обаче до тук. Рано сутрин в 7,30 на масата няма кафета или чайове. Има бутилки бира. Силно се надявах в тях да има вода.... Едно момиче се кискаше нещо и изведнъж от гърлото и излезе тембър като на 90 годишен файтонджия върл пушач - "Ей боклук!!!!!!!!!" Погледнах кой беше боклука - един от дежурните полицаи пресичаше площада. Тъжно и жалко. Ако осъзнаеше, че в точно този момент боклука беше тя самата не зная дали щеше да го преживее.....

    Тези вътре в парламента не са моите хора, но и тези отвън не са моите хора също.

Все се надявах, че онова идиотско събитие е било само някаква моментна истерия или "Пиянството на един народ", надявах се на следващата вечер да протестират наистина нормалните и разумни хора.

Но не би.

    Сутринта на огражденията пред Народното събрание гордо се вееше транспарант с надпис:

"СТИГА ЙЕРАРХИЯ!!!"

    Това вече ми дойде в повече. И май започвам да разбирам Дякона Левски

"НАРОДЕ???"

Футбол и още нещо....

    

     Европейско първенство по футбол. За мой късмет една седмица бях освободена от "щастието" да имам какъвто и да е достъп до предаванията по тв. 

    Но щастието не беше дълго, половинката се завърна след едноседмично отсъствие и още днес ме ощастливи с гледане на мач. Аз си щъкам из нета, но ща не ща слушам. И чувам трагичен глас:
    "Полша загуби един от най-големите си играчи Робърт Левандовски..."
    Викам си кога умря тоя човек?! С мъж запалянко съм донякъде в час. След този анонс на коментатора следва: "Той никога повече няма да играе на големи първенства". Е ясно, няма да играе. Да но следващата реплика "ще решат специалистите..." вече ме остави в ступор. Викам си нещо не съм доразбрала, може да е контузен човека. Да де, ама и половинката така чул, че Полша го загубила Левандовски... Тоя идиот коментатора го погреба едва ли не. Е, явно се е контузил тежко, нека се оправи човека, ще играе още, има и друго Европейско и Световно, че и клубни турнири.  И хвърлям поглед към екрана. А там, на цял екран, футболист от Полша в гръб и на гърба му пише ЛЕВАНДОВСКИ!!!
    
    Тука вече се оцъклих и в ступор продължих да гледам.

    Познавам визуално капитана на Франция Килиан Мбапе, пък и от обмена във Фейсбук бях наясно със счупения му нос и с това, че носи специална маска на лицето. 

    Мбапе получи топката, дриблира и известно време след това подаде на съотборник. Съотборника му продължи да играе и ЕДВА ТОГАВА коментатора започна да описва играта от момента, в който Мбапе получи топката!!! Е това вече ме уби.
    
    Та сетих се аз за вица дето на полувремето треньора на единия от отборите отишъл в кабинката на радиокоментатора и го помолил да коментира по-бавно, щото играчите не можели да смогват на темпото. Тука май обратно се получава.

    
    Преди години един кореспондент на БНТ в Австрия трябваше да коментира мач между Австрия и България. Нещо беше станало и човечеца ще не ще - коментира. Обаче ресора му друг и реплики от рода на "Ето сега господин Кранкъл подава" и "Зрителите обичат да слушат Виенски валсове" бледнеят пред днешния шедьовър на спортната журналистика. Та чак ми домиля за човечеца, тогава го изядоха с парцалите от подигравки. Предпочитам неговите коментари пред днешните. 

    А, да като за последно чух феноменалния коментар,  че на незнам си кой футболист жена му била медалистка по самбо. 

Боже, Боже, бездарието и безхаберието са вече норма..........

СЕРИАЛИ, Сериали, сериали.... и още нещо

 

    Ровичкам си из фейса и попадам на клипче-реклама на някакъв сериал. Азиатски, героите със специфичните черти и очи няма как да ги сбъркаш. Субтитри на Английски. И ми се набива в очите името на единия от героите:

   АРМАНДО
    Армандо?!

    Стана ми интересно и продължих да гледам. И хоп идва ред на една от героините. И тя с "типичното" за онази част на света име:

    ЛЕНА!!!
     Все още имам нерви и продължавам. Появява се възрастна дама, която ще държи реч. Представят я:

    Мисис ХЮИТ.

    Айде рекох си тук може да мине метър, може да е Хиу Ит. Мисис-а хваща микрофона и задава въпрос:

    - Къде е БЕНИ?
    Тук вече ми дойде в повече. Не разбрах кой е сериала, не че има значение, не гледам такива.

     Та сетих се за времето, когато даваха "Робинята Изаура" и други латиносериали. Що Лоренцовци, Освалдовци, Алисии щъкат из Ромските махали. За Касандри не знам. Но се сещам за една Ромка /писаха по вестниците/, която за нещастие объркала кой е лошия и си кръстила детенцето Леонсио....

Да, традициите не са това, което бяха. Или поне в сериалите.