Виртуален дневник 15 Февруари 2018

Задачка - закачка или спомени от едно време

Беше преди 1989-та година, децата бяха още в градината. Съседите до нас - Генка и Захари работеха на смени и си гледаха двете дечица. Та една вечер, Митко беше 24 часа дежурен, някъде към 20 часа се звъни на вратата. Отварям аз - Захари.

- Абе комшийке, можеш ли да дойдеш да помогнеш, Велко /синчето/ има домашно по математика и не може да се оправим.

Отговорих му, че не съм много силна по математика, ама като сложа децата да спят ще дойда. Приспах децата и отидох у тях.

Захари нервно ходи натам, насам, Велко и Мими /щерката/ седят тихи и кротки. Хващам учебника и започвам да чета условието. Та не помня дословно, ама беше нещо от рода на

За колко време една кола, която се движи с 60 км в час ще измине разстояние от еди колко си километра, като се има в предвид и там още няколко условия. Ама толкова объркано написано, че в един момент се хващам, че съм започнала да изчислявам нещо, което е дадено в условието. Бе въртях суках е не става. По едно време Захари вече крайно изнервен ми казва:

- Комшийке, ти седи при децата, отивам да палА колата и Ше видА за колко време Ше мина тия километри .../следва сочно описание на нечия майка на Байловски диалект/.

И в това време Велко отваря уста и казва

- Тате, другарката / по онова време бяха другарки/ каза, че на когото му е трудно, решението е на другата страница.

Е настана сцена достойна на латиносапунка, Захари настъпва към Велко, Велко се крие зад Мими, аз съм хванала Захари за колана на панталона и го дърпам назад, Захари пустосва майката на Велко, двете деца реват с глас...

Е, размина се само с вербална агресия както му се вика сега.

Минаха години, Сашо стана 4 клас. Прибира се един ден, сяда да учи и в един момент идва и ме моли да му помогна за задача по математика. Авторитетно му казвам:

-Дай да видим тая задача, поглеждам и о небеса! Същата задача!

Веднага отварям следващата страница, ама решението този път го нямаше....

Сашо отиде без домашно, баща му пак беше 24 часа, не посмях да питам Захари за помощ. Беше ловен сезон и той си подготвяше пушката и амунициите. Знае ли човек на къде ще го избие този път...

15.02.2018

Кушадасъ - хотел Имбат - Септември 2014

 Още един стар опит за пътепис. Обещах да го издиря и пусна. Повече нямам. Не бих се наела да пиша за Джанде Фестивал. Както писах по-долу това беше моето запознанство с Турция, като дестинация за почивка. И с късмета на начинаещия уцелихме джакпот. Тази първа почивка винаги ще остане номер 1 в класацията ми. И в сърцето ми.

Току що научих, че хотел Имбат вече го няма. На негово място щели да построят нов модерен хотел с аквапарк.


Ето го разказа 1:1, както беше пуснат във Фейсбук през 2014 година.

Е, дойде му времето да разкажа и за почивката в Турция. Поредната, трета. Първата беше чудесна – Джанде Фестивал, Кушадасъ…ех то е като първата любов…. Никога не се забравя и всичко следващо се сравнява с нея…. Втората кошмарна –Айвалък Буюк берк –като кошмарен развод. Не толкова от хотела колкото от тур оператора. 
           Та на 5 Септември, бодри бодри се паркирахме на Александър Невски в очакване на тръгването. Дойде автобуса с табела Ориент 99, дойде водачката на групата, започнахме да товарим багажа. Тръгването беше обявено за 14 часа. Извикаха ни по списък, казаха ни номерата на местата и по стара Бъгарска традиция имаше липсващи. Снежа /водачката на групата/ започна да издирва липсващите по телефона. И какво се оказва? Милите ми те, щели да ни чакат едните на Пазарджик, другите на Пловдив. Нищо лошо само да бяха обявили за това във фирмата. Както и да е тръгнахме. И ни тръгна по вода. Ама вода не ти е приказка – небето се продъни. Викам си егати късмета! Преди това рових по какви ли не сайтове за времето в Кушадасъ и прогнозите хич не бяха оптимистични, но надеждата знаете умира последна. Рекох си познаха………. Взехме последните почиващи и давай към границата. Пътуването разкош- Снежа от Ориент 99 е чудесна! Пълна с информация, разказва увлекателно и с лека хумористична жилка в разказа. Обясни подробно за пътуването, за спирките. Понеже бяхме резервираи почивката още преди Нова година местата ни бяха 3 и 4 тоест точно първата седалка зад първата врата, тя седеше от другата страна на пътеката зад шофьора. Говорихме си за какво ли не-много ерудирана и интелигентна жена с невероятно чувство за хумор. 

 Автобуса нов на фирма Акбулут от Кърджали. Шофьорите Митко, двамата Хасановци и четвъртия за съжаление му забравих името – професионалисти-отзивчиви, вежливи, приятелски настроени към пътниците. И Снежа и шофьорите винаги откликваха на нуждите на всички нас. За мониторите на всяка седалка няма да говоря- имаше възможност за гледаш самостоятелно филми или музика ии новини или рекламно клипче. С индивидуални слушалки да не се пречи на останалите.

 Без проблеми минахме границите, имахме късмета да се качим на нов ферибот който за 20 минути ни прехвърли през Дарданелите и в 8,30 на 6 Септември бяхме пред хотел Имбат. Оставихме багажа на рецепцията, регистрираха ни, сложиха ни гривни и ни изпратиха да закусваме докато ни определят стаите. В 10 часа бяхме в стаята. Пак имах късмет – на първия етаж, последния блок в близост до Джандето /сега Ле блу/ най далече от дискотеката! Кеф. Имаше недоволни от стаите в близост до дискотеката. На всичкото отгоре имахме и нещо като дворче с три масички, чадъри и столове зад блока и вечер си пушехме по цигара със сестра ми и зет ми преди да си легнем. Тихо, спокойно без навалица.

 

          Стаята достатъчно голяма, климатик, сейф, хладилник /работещ, щото имало и неработещи/, спалня с нов матрак. Видях го като сменяха бельото. Бельото за 7 дни го смениха 3 пъти. В хладилника 4 малки бутилки вода. Трябва да се зарежда вода всеки ден. Да, ама не. Трябваше да ги подсещам 4 дена ама последните три ми оставяха по 5… Какво ли са си казали тая лудата нема да мъкне. Почистваха всеки ден. Жената не знаеше нищо друго на чужд език освен „Окей, О кей!” Е О кей ама чистеше като у тях си. Бърза, експедитивна и не чистеше като кума Лиса с опашката, ами много съвестно си вършеше работата. Кърпи и хавлии сменяха всеки ден.

 Плажа – малка пясъчна ивица но на фона на другите хотели без пясък си беше добре. Лошото е, че е в ниското и слънце се показва чак след 11 часа и до залез слънце пече там. Сутрин ходехме на басейна. Големия басейн е с две секции дълбока и такава като за мене до гърдите. Аз съм 1,64. И детски басейн. Кърпи за плаж се даваха срещу карти, които получихме на рецепцията при регистрирането. Прилични, чисти. Сутрин като отивахме на закуска ги мятахме на шезлонгите, но имаше и свободни места. Ние искахме да сме заедно та затова „окупирахме” съседни чадъри.

Анимацията –умряла работа. Два пъти водна гимнастика. И това си беше….. Един път турска вечер, един път бинго и последната вечер прощално но за него по късно.

Ресторанта- закуските обилни и разнообразни. За всеки вкус, кеф ти студени колбаси, кеф ти сирена, кеф ти яйца, кеф ти топли колбаси, питки, кифлички, тостове, конфитюри, сладка. Но с топлите напитки са зле. Кафе машина. Кафето слабо, чай не опитах. На обяд и вечеря-много салати, много разядки, супи, основното беше пилешко, телешко, риба, зеленчуци. Пълнените сини домати и тиквички бяха чудесни. Имаше и за вегетарианци доста ястия. Десертите бяха в общи линии едни и същи. Чат пат зависи от кефа на шефа имаше и различни.Плодовете бяха в купи с лед. Не си бяха дали зор да украсят, явно сезона им беше втръснал. Напитките не бяха кой знае колко разнообразни, но става, аз поне бира мога да пия по чаша та нямах претенции. Мъжете наблегнаха на джина.
        Обаче мили Боже все си мислех, че Българина е лош и некултурен турист. Не бях права! Ние бяхме най възпитаните хора! Имаше поляци те са отврат, обаче като дойдоха и румънци ела гледай. Все едно бяхме на сватба у Факултето…. Викове крясъци, пререждат се, бутат се, трупат храна в чиниите, не я ядат, надвикват се един друг от двата края на две събрани маси /щото не могат да са отделно/. Кошмар. Мъж ми е бил свидетел на разговор между някакви на руски-дали са руснаци или други републики не зная. Обаче смисъла е бил „Каква храна Саша!!!!!! Греби, Саша, греби!” И Саша юнашки се е втурнал да гребе храна. Обаче на първата вечер, едно бабе ни скри топката. Гледаме откъм бара се задава едно бабе на около 70 и повече години, зад нея върви сервитьор и носи табла с 4 чаши концентрат и 3 вино. Мина покрай нашата маса, отиде към края на терасата.Направи ми впечатление, че сервитьора беше напушен, но чинно вървеше след нея. Бре бабето се върна покрай нашата маса обратно и тръгна пак към бара, ама се оглежда яко. В тоя момент се усетих, че се е загубило. Минавайки пак покрай нас мъжете го побутнаха /сервитьора/ и му викат „Комши давай тука!” и тогава момчето се отпусна и то се засмя. Продължихме да гледаме а бабата прави тигели и в един момент се спря и се развика „Гизеле! Гизелеее!” Е Гизеле-то беше по млада от нея с около 10 тина години. И всичкия този алкохол за тях двете…. Как няма да се обърка!

Следващото ни преживяване беше в А ла карт ресторанта. Записахме се и се паркирахме навреме. Обстановката приятна, сервитьорите изпънати, усмихнати.

          Настаниха ни на масата и веднага пристигнаха, разстлаха ни салфетките, сервираха вода. Мммм, дотук добре. Полагаше ни се вино, но помолих да ми го сменят с бира нямаше проблем. Донесоха филийки запечени с кашкавал, след това салати. После донесоха едно плато с рибни ордьоври. Разпознахме сьомга, скариди и до там. Имаше още два вида ама като никой не говори друг език освен турски? Рибите остави, ами имаше и нещо, което мъж ми го определи като някакъв вид планктон. Не посмях да го опитам, но не беше планктон със сигурност. Приличаше ми на водорасло…… След това донесоха супа-зеленчукова. Настана време за основното. Можехме да избираме между пица, риба и пиле. Мъжете решиха да ядат риба, сестра ми пиле, а аз като традиционаист и консерватор твърдо реших –пица. Да и не сбърках. Рибата беше с размер на кутия цигари 100 мм, гарнитурата беше един картоф сварен и разделен на 2. Да ама приготвено гурме….. Пилето беше със някакъв странен сос от сирене. И хич не беше гурме, щото се беше поразляло отстрани на чинията. Ма де да знае човек може това да са последните модни тенденции в кулинарията?! А джакпота беше у мен пицата си беше пица. Вкусна и хрупкава. Десерта –тирамису и то не беше лошо. Приключихме и си тръгнахме. Освен мен и сестра ми мъжете си бяха гладни. От там къде по бавно, а към края по бързо в първото заведение да си доядат. Щото предвидиво донесоха десерта когато основния ресторант беше затворил. Явно е имало наплив от дояждащи си след такова преживяване.

В лобито имаше хубаво кафе. Там ходех и да ползвам нет. Имаше в него и на рецепцията.
           В бара на басейна през всичките 7 дни имаше хамбургери, пържени картофки и гофрети. Акохолни и безалкохолни.
Диспенсерите за вода свършваха бързо и не винаги ги зареждаха веднага.
      Капитанския бар

  Последната вечер ни обещаха анимация. Седнахме, хапнахме и зачакахме. По едно време хората взеха да се изнасят. Никой нищо не казва. По късно разбрахме, че анимацията щяла да е не от 20 а от 22 часа, не в ресторанта а в нощния бар и щяло да бъде избор на мис. Е това беше капака на всичко. Безобразна по точно липсваща анимация.
       На следващия ден освободихме стаите в 12 часа, оставихме багажа на рецепцията но не ни свалиха гривните, а ни обясниха, че до пристигането на автобуса можем да ползваме всички услуги на хотела.
Снежа и автобуса бяха точни в 16 часа бяха пред хотела. Тръгнахме към него и в един момент  се усетих, че групата се е уголемила. Докато натоварим багажа се разбра, че някакви Перничани видели че на автобуса пише Ориент 99 и се метнали вътре. Даже бяха адски доволни, че автобуса пристигнал 1 час по рано…..После се усетили, че не са пътували с тази водачка и се смъкнаха.
     На връщане времето беше чудесно, пътувахме добре. Като изключим едни заплеси във фри шопа, които дойдоха 15 минути след обявения час всичко мина добре.

В общи линии не беше лоша почивката. Но сега си обяснявам, че винаги ще сравнявам с Джандето, а тогава всичко беше на ниво и то на високо ниво.

Буюк Берк - Айвалък 2009 година

Това е разказ, писан през далечната 2009 година, след почивка в хотел Буюк Берк в Айвалък. Пускам го в блога, тъй като ме попитаха дали имам разкази и за други почивки.
Та:
Тръгнахме на 4.09 в 20,30 часа от Александър Невски с автобус на фирма Шанс-95.

Автобуса първоначално ни се видя приличен, но в един момент забелязахме, че се движим много бавно. Както и да е стигнахме до границата, минахме за 2 часа и то заради семейство с деца с нередовни документи и продължихме нататък. Автобуса продължи да се движи бавно и на въпроса защо е така ни се отговори, че има ограничение на скоростта в Турция и глобите са солени. Това добре, обаче май се оказа, че ограничението е само за нашия автобус, защото другите ни подминаваха като бърз влак малка гара. В последствие един от пътниците сподели, че е разбрал от шофьора, че толкова си може не надвишихме поне на отиване 65 км/ч. Шофьора беше един а не двама както би следвало да е. Абе за пътниците това не беше автобус а прясно боядисано желязо от неизвестна марка, което въпреки старанието на шофьора се носеше упорито настрани като стар ЗИЛ.

Пътуването продължи 16 часа, миналото лято за толкова пристигнахме в Кушадасъ , който е с 300 км по далеч.

Най накрая пристигнахме. Чакахме да се настаним, но знаехме, че настаняването е след 14 часа. Стаята беше не много голяма за двама човека даже добра, чиста, климатика работеше, имаше мини бар, той също работеше. Попитах за сейф, обясниха ми че трябва да оставя 50 евро депозит и по 1 евро на ден за ползването му. Озадачих се от депозита, но като се качих в стаята и погледнах сейфа се оказа, че не е позициониран стабилно на стената, ами можеш спокойно да си го разнасяш навсякъде. Отказах се от ползването му просто нямаш смисъл.

Отидохме на плажа. Първата неприятна изненада-прекалено малко и доста изпочупени чадъри. Счупени шезлонги, скари толкова стари вероятно донесени от последната буря в края на миналия век.

 За мръсотията по плажа няма да споменавам, защото нея си я правим ние туристите. Но пък и за 7 дни не видях да се чисти. Пълно беше с Българи имах чувството че съм попаднала с една от пенсионерските програми на Масларова. Един нашенец се беше излегнал блажено на шезлонга на шкембето му имаше транзистор и дънеше гръцка музика, три коконки сладко сладко люпеха семки и се състезаваха коя ще плюне по-надалеч, по настрани се състезаваха по хвърляне на костилки от праскови и сливи, а фасовете директно се бучеха по пясъка като оградка.

Вечеряхме нормално, неприятно впечатление ни направи трясъка от чинии събирани от персонала в самата столова директно зад последните маси в двата края но това се понася, просто свикваш. 

Излязохме в градината-малка но добре поддържана. Доста фантазия е имало при подреждането. Дръвчета, храсти, цветя, малки статуи, цветно водоскокче. Ол инклузива е до 23 часа, след това се плаща. Правят се че не разбират много добре какво поръчваш, но когато си категоричен, че няма да го вземеш ти сипват това, което си поръчал.

Легнахме да спим и в 4,55 сутринта ни събуди вой от който ние в просъница се стреснахме ама яко. Оказа се че идва от високоговорители монтирани на стълб до хотела. Първото сутрешно концертиране на местния ходжа. Нормално все пак сме в мюсулманска държава по време на Рамазан. Тъкмо се унесохме и изведнъж се разнесе грохот все едно танкове минават под прозореца. Оказа се че е изгаснал тока и се е включил генератора. Е, такъв ни бил късмета, стаята ни се оказа на стратегическо място между високоговорителите и генератора. А и детския кът за игра с пързалките.

Басейните са два, единия е с детска секция. Като ги гледаш на снимките или на рекламния клип изглеждат едва ли не с олимпийски размери но са малки. Нормално е все пак има огромна пясъчна ивица, странното е, че не е разработена както трябва. Не е поддържана, пустее. Анимация имаше два пъти от 21,30 мини дискотека и от 23 един път Българска вечер и още един път някаква друга. Българската вечер започна ударно- с Азис, мина през вездесъщата Бяла роза, продължи с ранната Глория и още куп неизвестни фолк изпълнения. За разнообрази е пуснаха няколко песни от 60 и 70-те години не на наши изпълнители. Ди джеят и колегата му явно бяха с по-различна сексуална ориентация, тъй като мине не мине пускаха двата химна на гейовете и лезбийките -Ейми Стюарт и Вилидж пипъл. То добре че поне можеше да се танцува на тях.

За храната- разнообразие от салати, закуските също не бяха скромни имаше какво да си избереш, питки, кифлички, обикновен хляб и пълнозърнест също, кашкавал, сирене, варени и пържени яйца, колбаси. Кисело, прясно мляко, чай от машина и кутия с чай на пакетчета, кафе-черно и капучино, сокове и вода. Водата и от машините не ставаше за пиене. Купувахме си минерална вода. В близост до хотела имаше два магазина и беше удобно. Основното ядене беше вкусно но има още какво да се желае. Повечето бяха полуфабрикати-пилешки хапки, кромид лук панирани и пържени. Доста мазно дори и вегетарианските ястия преливаха от мазнина. Използват прекалено много подправки. Един единствен път сервираха скумрия на скара. Десертите бяха едни и същи всеки ден на вечеря и на обяд. Добре че имаше и плодове-дини, праскови, сини сливи, ябълки, грозде. Лошото в случая идва от некоректното отношение на нашия туроператор. Два дни преди тръгването ни се обадиха с предложение да ни преместят в съседния Берк шале-4* без да доплащаме. Ние отказахме но доста хора са се съгласили. На тях им е било казано, че може да ползват услугите на Буюк берк. Кухнята е една и съща, но нашего брата решил, че в нашия хотел има по-голямо разнообрази и се изсипаха да се хранят при нас. Оказахме се с пълна столова, огромна опашка от чакащи с пълни чинии в ръце и опоскани подноси-храната просто свърши. Приборите също. На въпроса какво става, някакъв дядка вероятно нещо като оберкелнер или салонен управител компетентно вдигна рамене- „Сори” и това беше единствената дума на друг език освен турски която чух.

Хигиената е на ниво, чистеха всеки ден. Персонала е или малко или зле обучен защото нашата стая се чистеше между 14 и 16 часа. Нахлуваха три моми през 5 минути с викове „пешкир пешкир” . То нищо лошо само дето да не идваха една по една през интервал от 5 минути. Първата с кърпи за ръце, втората с кърпи за крака и третата с кърпи за баня. После идваха още 2 с прахосмукачка и парцал. Кърпите за плаж са с неопределен цвят и здравината на Самарското знаме след последния бой....

За ескскурзиите организирани от Шанс 95- отидох на една и повече не стъпих. За мой ужас се подлъгах да посетя фабрика за производство на зехтин с обещанието да видим процеса. Като пристигнахме любезно ни се обясни че процес няма да видим защото няма реколта. То вярно маслините бяха зелени ама и аз де да се сетя. Лошото пак си го направихме ние групата. Хората сложили купи с различни по вид маслини да опиташ и да купиш. Като се почна едно ядене на маслини, като невиждали. Ако си бяха взели и хляб щяха да се наядат за обяд...Срам ме хвана честно ви казвам. Разходката с яхта е била ужасна не само че е било чиста гемия ами и с доста неприятни емоции. Добре че не ходих.

Широко рекламирания пазарен ден в Саръмсаклъ и Айвалък си е нещо средно между женския пазар и Илиенци. Но пък ако сте решили да правите зимнина тук му е мястото-какво ли не видях и като зеленчуци и плодове и като подправки!

На тръгване се товариха тенекии /25кг/ с маслини, зехтин, кашони покрити с вестник и овързани с канап, на фри шопа беше още по комично но разказа ще стане още по-дълъг и не касае хотела и агенцията.

Оказа се че автобуса можел и да развие 90 км/ч но пък за сметка на това не се знаеше ще спираме ли някъде и за колко. Пристигнахме си в София, бях безумно щастлива за първи път че почивката ми свърши.

В заключение ще кажа, че не обвинявам никого, избора си беше мой. Не съм тръгнала с голяма кошница, знаех че отивам в нещо като Созопол и Несебър, но за мой ужас се оказах в някое изостанало село през 70-те години. Изостанало и откъснато от света място е Саръмсаклъ. А простотията на Българина, която той държи да покаже на всяка цена и навсякъде с гордото тупане „Булгар, Булгар” е единственото нещо което беше в изобилие.

От сега нататък лично ние никога няма да ползваме услугите на Шанс 95 която е част от Глобус тур. Стига ми и това лято.

Дано да ви е от полза този разказ, надявам се да не съм ви досадила.