Преди няколко дни влизам в квартално магазинче и ща не ща дочувам разговор между момичето зад щанда и някой по телефона. Момичето моли този някой или някоя да дойде, защото вече "едва стискам"... Та веднага лентата се завъртя назад.
Беше 2001 година. Паспортна служба, смяна на зелените паспорти с лични карти. Опашки до небесата едва ли не. На "Мария Луиза" работят доста гишета, но наплива е огромен. Няма време дори да глътнеш вода от шишето до теб образно казано.
Та работя аз на едно от гишетата за прием на документи, обаче в един момент и на мен ми се налага да изляза за малко по лични хм.... нужди. Един път опитах - вой на недоволство от опашката, втори път след известно време пак неуспешно. На третия път вече и аз едва стисках като онова момиче и пак правя опит.
- Много се извинявам, но трябва да свърша една работа.- обяснявам на хората - Няма да се бавя.
Отново вой, придружен с редовното напомняне, че те ми плащат заплатата и за това съм длъжна да ги обслужвам старателно.
- Моля Ви, хора, трябва да я свърша тази работа!
Пак не. Един бабанка - тарикат се опита да прояви ирония:
- Е щом като е толкова спешно и неотложно, аз ще я свърша тая работа вместо тебе.
Казах му, че не може да я свърши, но той обидено:
- Няма работа, която да не мога да я свърша!
Писна ми и изтърсих без изобщо да се срамувам:
- Еми тогава идете да се изпикаете вместо мен!!!
Повечето хора се разсмяха, някои не разбраха за какво иде реч и продължиха да боботят за безхаберните служителки, дето не им било мястото там, щото ги мързяло да работят и още от този сорт.
Сега ми е смешно, но тогава наистина не можехме да мръднем от гишетата. Всички си знаеха правата, но удобно забравяха, че и ние зад гишетата сме хора и ние имаме нужда от елементарни неща. Случвало се е да стоим извънредно с по час след края на работното време, предупреждавахме, че няма да работим след този час, но къде ти. Редяха се отново и отново и когато спирахме да работим ни изпращаха с псувни.
Та когато чух репликата на девойчето в магазинчето машинално ми дойде репликата "Ми да ходя да ...вместо Вас". Добре, че не я казах. Девойчето и без това едва издържаше, а отсреща получаваше само приказки....
Не пожела да остана вместо нея на касата за да излезе за малко, права си е, не ме познава. Не пожела и да затвори магазинчето, има си постоянни клиенти по това време.
Милата, дано са и влезли в положението.
