Извади ли се специалната папка, замирише ли на мед и канела,
джинджифил и ванилия, значи наближава Коледа. Всеки дом си има изпитани, любими
рецепти. И у нас е така. Започва се с меденките, че издържат най дълго.Всяка жена, влага освен продуктите си и сърцето си, може би за това всички ние имаме спомени от тези празници - свидни, мили, носталгично сладки и мъничко тъжни. Не всички ще седнем на трапезата тази година, някои не са с нас. Но спомена ще е тук, ще си спомняме за тях, ще ги споменаваме с любов. И ще пазим традицията, народ без традиция, го пиши загубен. Ще съберем нашите си обичаи с чуждите празнични. Защото не виждам нищо лошо в това, да обединиш красивото и празнично независимо наше или чуждо. Защото във всичко това влагаме душа и любов.
А за къде сме без душата и любовта?
Пак се размислих, исках да е празнично, ама....
Та и заради това и заради празниците искам да кажа:
Ей хора, загубихме човешкото, освирепяхме, озлобяхме, нека поне в тези дни се върнем към онова кътче в душата, забравено, но все още живо - кътчето, в което сме забутали човечността, съпричастието и обичта. Пък дай Боже, то да не иска да се скрие обратно. Хора има, човеци малко....
Няма коментари:
Публикуване на коментар