Никулден. Яде се риба, в частност - шаран.
Сетих се една история, разказвана ми от мои познати. Действието се развива по онова време - мрачния тоталитаризъм, както сега е модерно да го наричаме. Или много преди 1989 година.
Та по онова време си беше цял подвиг да си закупиш шаран за празника. Трябваше да имаш търпение или нестандартно мислене, защото се продаваха живи шарани. Та купили си хората жив шаран една седмица преди Никулден, тогава и фризери нямаше, камерките на хладилниците малки, какво да правят хората, напълнили ваната с вода, пуснали шарана вътре, децата радост голяма, хранили го цяла седмица, радвали му се. Живинка, радост за децата. Да де, ама дошъл сакралния ден, тате наточил ножа, ще коли шарана. Отива той към банята и какво да види - децата застанали пред ваната, реват колкото глас имат и през сълзи и сополи викат:
"Няма да ни убиваш рибката!"
Губи ми се продължението на историята, познатите не живеят вече в София, загубихме се. Децата им сигурно си имат свои деца. Но всеки път пред Никулден се сещам за тази история... Дали е истина или не - не се наемам да твърдя, не съм го видяла с очите си, но напълно е възможно да се е случило.
Сетих се една история, разказвана ми от мои познати. Действието се развива по онова време - мрачния тоталитаризъм, както сега е модерно да го наричаме. Или много преди 1989 година.
Та по онова време си беше цял подвиг да си закупиш шаран за празника. Трябваше да имаш търпение или нестандартно мислене, защото се продаваха живи шарани. Та купили си хората жив шаран една седмица преди Никулден, тогава и фризери нямаше, камерките на хладилниците малки, какво да правят хората, напълнили ваната с вода, пуснали шарана вътре, децата радост голяма, хранили го цяла седмица, радвали му се. Живинка, радост за децата. Да де, ама дошъл сакралния ден, тате наточил ножа, ще коли шарана. Отива той към банята и какво да види - децата застанали пред ваната, реват колкото глас имат и през сълзи и сополи викат:
"Няма да ни убиваш рибката!"
Губи ми се продължението на историята, познатите не живеят вече в София, загубихме се. Децата им сигурно си имат свои деца. Но всеки път пред Никулден се сещам за тази история... Дали е истина или не - не се наемам да твърдя, не съм го видяла с очите си, но напълно е възможно да се е случило.
Чудесна история,Ели :)Убедена съм, че си е съвсем истинска, защото знам подобна, но за петел! Подари ли го за благодарност на учителка в града. Тя била сама, с две малки деца и пуснала петела в банята на апартамента, докато намери кой да му види сметката. И нататък историята се повтаря ... :) С тази весела подробност, че петела кукуригал!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, нищо чудно и такъв вариант да има. Припомнихте ми едва случка с петел в банята на сестра ми, ще я опиша.
Изтриване