Кушадасъ - хотел Имбат - Септември 2014

 Още един стар опит за пътепис. Обещах да го издиря и пусна. Повече нямам. Не бих се наела да пиша за Джанде Фестивал. Както писах по-долу това беше моето запознанство с Турция, като дестинация за почивка. И с късмета на начинаещия уцелихме джакпот. Тази първа почивка винаги ще остане номер 1 в класацията ми. И в сърцето ми.

Току що научих, че хотел Имбат вече го няма. На негово място щели да построят нов модерен хотел с аквапарк.


Ето го разказа 1:1, както беше пуснат във Фейсбук през 2014 година.

Е, дойде му времето да разкажа и за почивката в Турция. Поредната, трета. Първата беше чудесна – Джанде Фестивал, Кушадасъ…ех то е като първата любов…. Никога не се забравя и всичко следващо се сравнява с нея…. Втората кошмарна –Айвалък Буюк берк –като кошмарен развод. Не толкова от хотела колкото от тур оператора. 
           Та на 5 Септември, бодри бодри се паркирахме на Александър Невски в очакване на тръгването. Дойде автобуса с табела Ориент 99, дойде водачката на групата, започнахме да товарим багажа. Тръгването беше обявено за 14 часа. Извикаха ни по списък, казаха ни номерата на местата и по стара Бъгарска традиция имаше липсващи. Снежа /водачката на групата/ започна да издирва липсващите по телефона. И какво се оказва? Милите ми те, щели да ни чакат едните на Пазарджик, другите на Пловдив. Нищо лошо само да бяха обявили за това във фирмата. Както и да е тръгнахме. И ни тръгна по вода. Ама вода не ти е приказка – небето се продъни. Викам си егати късмета! Преди това рових по какви ли не сайтове за времето в Кушадасъ и прогнозите хич не бяха оптимистични, но надеждата знаете умира последна. Рекох си познаха………. Взехме последните почиващи и давай към границата. Пътуването разкош- Снежа от Ориент 99 е чудесна! Пълна с информация, разказва увлекателно и с лека хумористична жилка в разказа. Обясни подробно за пътуването, за спирките. Понеже бяхме резервираи почивката още преди Нова година местата ни бяха 3 и 4 тоест точно първата седалка зад първата врата, тя седеше от другата страна на пътеката зад шофьора. Говорихме си за какво ли не-много ерудирана и интелигентна жена с невероятно чувство за хумор. 

 Автобуса нов на фирма Акбулут от Кърджали. Шофьорите Митко, двамата Хасановци и четвъртия за съжаление му забравих името – професионалисти-отзивчиви, вежливи, приятелски настроени към пътниците. И Снежа и шофьорите винаги откликваха на нуждите на всички нас. За мониторите на всяка седалка няма да говоря- имаше възможност за гледаш самостоятелно филми или музика ии новини или рекламно клипче. С индивидуални слушалки да не се пречи на останалите.

 Без проблеми минахме границите, имахме късмета да се качим на нов ферибот който за 20 минути ни прехвърли през Дарданелите и в 8,30 на 6 Септември бяхме пред хотел Имбат. Оставихме багажа на рецепцията, регистрираха ни, сложиха ни гривни и ни изпратиха да закусваме докато ни определят стаите. В 10 часа бяхме в стаята. Пак имах късмет – на първия етаж, последния блок в близост до Джандето /сега Ле блу/ най далече от дискотеката! Кеф. Имаше недоволни от стаите в близост до дискотеката. На всичкото отгоре имахме и нещо като дворче с три масички, чадъри и столове зад блока и вечер си пушехме по цигара със сестра ми и зет ми преди да си легнем. Тихо, спокойно без навалица.

 

          Стаята достатъчно голяма, климатик, сейф, хладилник /работещ, щото имало и неработещи/, спалня с нов матрак. Видях го като сменяха бельото. Бельото за 7 дни го смениха 3 пъти. В хладилника 4 малки бутилки вода. Трябва да се зарежда вода всеки ден. Да, ама не. Трябваше да ги подсещам 4 дена ама последните три ми оставяха по 5… Какво ли са си казали тая лудата нема да мъкне. Почистваха всеки ден. Жената не знаеше нищо друго на чужд език освен „Окей, О кей!” Е О кей ама чистеше като у тях си. Бърза, експедитивна и не чистеше като кума Лиса с опашката, ами много съвестно си вършеше работата. Кърпи и хавлии сменяха всеки ден.

 Плажа – малка пясъчна ивица но на фона на другите хотели без пясък си беше добре. Лошото е, че е в ниското и слънце се показва чак след 11 часа и до залез слънце пече там. Сутрин ходехме на басейна. Големия басейн е с две секции дълбока и такава като за мене до гърдите. Аз съм 1,64. И детски басейн. Кърпи за плаж се даваха срещу карти, които получихме на рецепцията при регистрирането. Прилични, чисти. Сутрин като отивахме на закуска ги мятахме на шезлонгите, но имаше и свободни места. Ние искахме да сме заедно та затова „окупирахме” съседни чадъри.

Анимацията –умряла работа. Два пъти водна гимнастика. И това си беше….. Един път турска вечер, един път бинго и последната вечер прощално но за него по късно.

Ресторанта- закуските обилни и разнообразни. За всеки вкус, кеф ти студени колбаси, кеф ти сирена, кеф ти яйца, кеф ти топли колбаси, питки, кифлички, тостове, конфитюри, сладка. Но с топлите напитки са зле. Кафе машина. Кафето слабо, чай не опитах. На обяд и вечеря-много салати, много разядки, супи, основното беше пилешко, телешко, риба, зеленчуци. Пълнените сини домати и тиквички бяха чудесни. Имаше и за вегетарианци доста ястия. Десертите бяха в общи линии едни и същи. Чат пат зависи от кефа на шефа имаше и различни.Плодовете бяха в купи с лед. Не си бяха дали зор да украсят, явно сезона им беше втръснал. Напитките не бяха кой знае колко разнообразни, но става, аз поне бира мога да пия по чаша та нямах претенции. Мъжете наблегнаха на джина.
        Обаче мили Боже все си мислех, че Българина е лош и некултурен турист. Не бях права! Ние бяхме най възпитаните хора! Имаше поляци те са отврат, обаче като дойдоха и румънци ела гледай. Все едно бяхме на сватба у Факултето…. Викове крясъци, пререждат се, бутат се, трупат храна в чиниите, не я ядат, надвикват се един друг от двата края на две събрани маси /щото не могат да са отделно/. Кошмар. Мъж ми е бил свидетел на разговор между някакви на руски-дали са руснаци или други републики не зная. Обаче смисъла е бил „Каква храна Саша!!!!!! Греби, Саша, греби!” И Саша юнашки се е втурнал да гребе храна. Обаче на първата вечер, едно бабе ни скри топката. Гледаме откъм бара се задава едно бабе на около 70 и повече години, зад нея върви сервитьор и носи табла с 4 чаши концентрат и 3 вино. Мина покрай нашата маса, отиде към края на терасата.Направи ми впечатление, че сервитьора беше напушен, но чинно вървеше след нея. Бре бабето се върна покрай нашата маса обратно и тръгна пак към бара, ама се оглежда яко. В тоя момент се усетих, че се е загубило. Минавайки пак покрай нас мъжете го побутнаха /сервитьора/ и му викат „Комши давай тука!” и тогава момчето се отпусна и то се засмя. Продължихме да гледаме а бабата прави тигели и в един момент се спря и се развика „Гизеле! Гизелеее!” Е Гизеле-то беше по млада от нея с около 10 тина години. И всичкия този алкохол за тях двете…. Как няма да се обърка!

Следващото ни преживяване беше в А ла карт ресторанта. Записахме се и се паркирахме навреме. Обстановката приятна, сервитьорите изпънати, усмихнати.

          Настаниха ни на масата и веднага пристигнаха, разстлаха ни салфетките, сервираха вода. Мммм, дотук добре. Полагаше ни се вино, но помолих да ми го сменят с бира нямаше проблем. Донесоха филийки запечени с кашкавал, след това салати. После донесоха едно плато с рибни ордьоври. Разпознахме сьомга, скариди и до там. Имаше още два вида ама като никой не говори друг език освен турски? Рибите остави, ами имаше и нещо, което мъж ми го определи като някакъв вид планктон. Не посмях да го опитам, но не беше планктон със сигурност. Приличаше ми на водорасло…… След това донесоха супа-зеленчукова. Настана време за основното. Можехме да избираме между пица, риба и пиле. Мъжете решиха да ядат риба, сестра ми пиле, а аз като традиционаист и консерватор твърдо реших –пица. Да и не сбърках. Рибата беше с размер на кутия цигари 100 мм, гарнитурата беше един картоф сварен и разделен на 2. Да ама приготвено гурме….. Пилето беше със някакъв странен сос от сирене. И хич не беше гурме, щото се беше поразляло отстрани на чинията. Ма де да знае човек може това да са последните модни тенденции в кулинарията?! А джакпота беше у мен пицата си беше пица. Вкусна и хрупкава. Десерта –тирамису и то не беше лошо. Приключихме и си тръгнахме. Освен мен и сестра ми мъжете си бяха гладни. От там къде по бавно, а към края по бързо в първото заведение да си доядат. Щото предвидиво донесоха десерта когато основния ресторант беше затворил. Явно е имало наплив от дояждащи си след такова преживяване.

В лобито имаше хубаво кафе. Там ходех и да ползвам нет. Имаше в него и на рецепцията.
           В бара на басейна през всичките 7 дни имаше хамбургери, пържени картофки и гофрети. Акохолни и безалкохолни.
Диспенсерите за вода свършваха бързо и не винаги ги зареждаха веднага.
      Капитанския бар

  Последната вечер ни обещаха анимация. Седнахме, хапнахме и зачакахме. По едно време хората взеха да се изнасят. Никой нищо не казва. По късно разбрахме, че анимацията щяла да е не от 20 а от 22 часа, не в ресторанта а в нощния бар и щяло да бъде избор на мис. Е това беше капака на всичко. Безобразна по точно липсваща анимация.
       На следващия ден освободихме стаите в 12 часа, оставихме багажа на рецепцията но не ни свалиха гривните, а ни обясниха, че до пристигането на автобуса можем да ползваме всички услуги на хотела.
Снежа и автобуса бяха точни в 16 часа бяха пред хотела. Тръгнахме към него и в един момент  се усетих, че групата се е уголемила. Докато натоварим багажа се разбра, че някакви Перничани видели че на автобуса пише Ориент 99 и се метнали вътре. Даже бяха адски доволни, че автобуса пристигнал 1 час по рано…..После се усетили, че не са пътували с тази водачка и се смъкнаха.
     На връщане времето беше чудесно, пътувахме добре. Като изключим едни заплеси във фри шопа, които дойдоха 15 минути след обявения час всичко мина добре.

В общи линии не беше лоша почивката. Но сега си обяснявам, че винаги ще сравнявам с Джандето, а тогава всичко беше на ниво и то на високо ниво.