Буюк Берк - Айвалък 2009 година

Това е разказ, писан през далечната 2009 година, след почивка в хотел Буюк Берк в Айвалък. Пускам го в блога, тъй като ме попитаха дали имам разкази и за други почивки.
Та:
Тръгнахме на 4.09 в 20,30 часа от Александър Невски с автобус на фирма Шанс-95.

Автобуса първоначално ни се видя приличен, но в един момент забелязахме, че се движим много бавно. Както и да е стигнахме до границата, минахме за 2 часа и то заради семейство с деца с нередовни документи и продължихме нататък. Автобуса продължи да се движи бавно и на въпроса защо е така ни се отговори, че има ограничение на скоростта в Турция и глобите са солени. Това добре, обаче май се оказа, че ограничението е само за нашия автобус, защото другите ни подминаваха като бърз влак малка гара. В последствие един от пътниците сподели, че е разбрал от шофьора, че толкова си може не надвишихме поне на отиване 65 км/ч. Шофьора беше един а не двама както би следвало да е. Абе за пътниците това не беше автобус а прясно боядисано желязо от неизвестна марка, което въпреки старанието на шофьора се носеше упорито настрани като стар ЗИЛ.

Пътуването продължи 16 часа, миналото лято за толкова пристигнахме в Кушадасъ , който е с 300 км по далеч.

Най накрая пристигнахме. Чакахме да се настаним, но знаехме, че настаняването е след 14 часа. Стаята беше не много голяма за двама човека даже добра, чиста, климатика работеше, имаше мини бар, той също работеше. Попитах за сейф, обясниха ми че трябва да оставя 50 евро депозит и по 1 евро на ден за ползването му. Озадачих се от депозита, но като се качих в стаята и погледнах сейфа се оказа, че не е позициониран стабилно на стената, ами можеш спокойно да си го разнасяш навсякъде. Отказах се от ползването му просто нямаш смисъл.

Отидохме на плажа. Първата неприятна изненада-прекалено малко и доста изпочупени чадъри. Счупени шезлонги, скари толкова стари вероятно донесени от последната буря в края на миналия век.

 За мръсотията по плажа няма да споменавам, защото нея си я правим ние туристите. Но пък и за 7 дни не видях да се чисти. Пълно беше с Българи имах чувството че съм попаднала с една от пенсионерските програми на Масларова. Един нашенец се беше излегнал блажено на шезлонга на шкембето му имаше транзистор и дънеше гръцка музика, три коконки сладко сладко люпеха семки и се състезаваха коя ще плюне по-надалеч, по настрани се състезаваха по хвърляне на костилки от праскови и сливи, а фасовете директно се бучеха по пясъка като оградка.

Вечеряхме нормално, неприятно впечатление ни направи трясъка от чинии събирани от персонала в самата столова директно зад последните маси в двата края но това се понася, просто свикваш. 

Излязохме в градината-малка но добре поддържана. Доста фантазия е имало при подреждането. Дръвчета, храсти, цветя, малки статуи, цветно водоскокче. Ол инклузива е до 23 часа, след това се плаща. Правят се че не разбират много добре какво поръчваш, но когато си категоричен, че няма да го вземеш ти сипват това, което си поръчал.

Легнахме да спим и в 4,55 сутринта ни събуди вой от който ние в просъница се стреснахме ама яко. Оказа се че идва от високоговорители монтирани на стълб до хотела. Първото сутрешно концертиране на местния ходжа. Нормално все пак сме в мюсулманска държава по време на Рамазан. Тъкмо се унесохме и изведнъж се разнесе грохот все едно танкове минават под прозореца. Оказа се че е изгаснал тока и се е включил генератора. Е, такъв ни бил късмета, стаята ни се оказа на стратегическо място между високоговорителите и генератора. А и детския кът за игра с пързалките.

Басейните са два, единия е с детска секция. Като ги гледаш на снимките или на рекламния клип изглеждат едва ли не с олимпийски размери но са малки. Нормално е все пак има огромна пясъчна ивица, странното е, че не е разработена както трябва. Не е поддържана, пустее. Анимация имаше два пъти от 21,30 мини дискотека и от 23 един път Българска вечер и още един път някаква друга. Българската вечер започна ударно- с Азис, мина през вездесъщата Бяла роза, продължи с ранната Глория и още куп неизвестни фолк изпълнения. За разнообрази е пуснаха няколко песни от 60 и 70-те години не на наши изпълнители. Ди джеят и колегата му явно бяха с по-различна сексуална ориентация, тъй като мине не мине пускаха двата химна на гейовете и лезбийките -Ейми Стюарт и Вилидж пипъл. То добре че поне можеше да се танцува на тях.

За храната- разнообразие от салати, закуските също не бяха скромни имаше какво да си избереш, питки, кифлички, обикновен хляб и пълнозърнест също, кашкавал, сирене, варени и пържени яйца, колбаси. Кисело, прясно мляко, чай от машина и кутия с чай на пакетчета, кафе-черно и капучино, сокове и вода. Водата и от машините не ставаше за пиене. Купувахме си минерална вода. В близост до хотела имаше два магазина и беше удобно. Основното ядене беше вкусно но има още какво да се желае. Повечето бяха полуфабрикати-пилешки хапки, кромид лук панирани и пържени. Доста мазно дори и вегетарианските ястия преливаха от мазнина. Използват прекалено много подправки. Един единствен път сервираха скумрия на скара. Десертите бяха едни и същи всеки ден на вечеря и на обяд. Добре че имаше и плодове-дини, праскови, сини сливи, ябълки, грозде. Лошото в случая идва от некоректното отношение на нашия туроператор. Два дни преди тръгването ни се обадиха с предложение да ни преместят в съседния Берк шале-4* без да доплащаме. Ние отказахме но доста хора са се съгласили. На тях им е било казано, че може да ползват услугите на Буюк берк. Кухнята е една и съща, но нашего брата решил, че в нашия хотел има по-голямо разнообрази и се изсипаха да се хранят при нас. Оказахме се с пълна столова, огромна опашка от чакащи с пълни чинии в ръце и опоскани подноси-храната просто свърши. Приборите също. На въпроса какво става, някакъв дядка вероятно нещо като оберкелнер или салонен управител компетентно вдигна рамене- „Сори” и това беше единствената дума на друг език освен турски която чух.

Хигиената е на ниво, чистеха всеки ден. Персонала е или малко или зле обучен защото нашата стая се чистеше между 14 и 16 часа. Нахлуваха три моми през 5 минути с викове „пешкир пешкир” . То нищо лошо само дето да не идваха една по една през интервал от 5 минути. Първата с кърпи за ръце, втората с кърпи за крака и третата с кърпи за баня. После идваха още 2 с прахосмукачка и парцал. Кърпите за плаж са с неопределен цвят и здравината на Самарското знаме след последния бой....

За ескскурзиите организирани от Шанс 95- отидох на една и повече не стъпих. За мой ужас се подлъгах да посетя фабрика за производство на зехтин с обещанието да видим процеса. Като пристигнахме любезно ни се обясни че процес няма да видим защото няма реколта. То вярно маслините бяха зелени ама и аз де да се сетя. Лошото пак си го направихме ние групата. Хората сложили купи с различни по вид маслини да опиташ и да купиш. Като се почна едно ядене на маслини, като невиждали. Ако си бяха взели и хляб щяха да се наядат за обяд...Срам ме хвана честно ви казвам. Разходката с яхта е била ужасна не само че е било чиста гемия ами и с доста неприятни емоции. Добре че не ходих.

Широко рекламирания пазарен ден в Саръмсаклъ и Айвалък си е нещо средно между женския пазар и Илиенци. Но пък ако сте решили да правите зимнина тук му е мястото-какво ли не видях и като зеленчуци и плодове и като подправки!

На тръгване се товариха тенекии /25кг/ с маслини, зехтин, кашони покрити с вестник и овързани с канап, на фри шопа беше още по комично но разказа ще стане още по-дълъг и не касае хотела и агенцията.

Оказа се че автобуса можел и да развие 90 км/ч но пък за сметка на това не се знаеше ще спираме ли някъде и за колко. Пристигнахме си в София, бях безумно щастлива за първи път че почивката ми свърши.

В заключение ще кажа, че не обвинявам никого, избора си беше мой. Не съм тръгнала с голяма кошница, знаех че отивам в нещо като Созопол и Несебър, но за мой ужас се оказах в някое изостанало село през 70-те години. Изостанало и откъснато от света място е Саръмсаклъ. А простотията на Българина, която той държи да покаже на всяка цена и навсякъде с гордото тупане „Булгар, Булгар” е единственото нещо което беше в изобилие.

От сега нататък лично ние никога няма да ползваме услугите на Шанс 95 която е част от Глобус тур. Стига ми и това лято.

Дано да ви е от полза този разказ, надявам се да не съм ви досадила.