събота, 27 октомври 2018 г.

Виртуален дневник 15 Февруари 2018



Задачка - закачка или спомени от едно време





Беше преди 1989-та година, децата бяха още в градината. Съседите до нас - Генка и Захари работеха на смени и си гледаха двете дечица. Та една вечер, Митко беше 24 часа дежурен, някъде към 20 часа се звъни на вратата. Отварям аз - Захари.
- Абе комшийке, можеш ли да дойдеш да помогнеш, Велко /синчето/ има домашно по математика и не може да се оправим.
Отговорих му, че не съм много силна по математика, ама като сложа децата да спят ще дойда. Приспах децата и отидох у тях.
Захари нервно ходи натам, насам, Велко и Мими /щерката/ седят тихи и кротки. Хващам учебника и започвам да чета условието. Та не помня дословно, ама беше нещо от рода на
За колко време една кола, която се движи с 60 км в час ще измине разстояние от еди колко си километра, като се има в предвид и там още няколко условия. Ама толкова объркано написано, че в един момент се хващам, че съм започнала да изчислявам нещо, което е дадено в условието. Бе въртях суках е не става. По едно време Захари вече крайно изнервен ми казва:
- Комшийке, ти седи при децата, отивам да палА колата и Ше видА за колко време Ше мина тия километри .../следва сочно описание на нечия майка на Байловски диалект/.
И в това време Велко отваря уста и казва
- Тате, другарката / по онова време бяха другарки/ каза, че на когото му е трудно, решението е на другата страница.
Е настана сцена достойна на латиносапунка, Захари настъпва към Велко, Велко се крие зад Мими, аз съм хванала Захари за колана на панталона и го дърпам назад, Захари пустосва майката на Велко, двете деца реват с глас...
Е, размина се само с вербална агресия както му се вика сега.
Минаха години, Сашо стана 4 клас. Прибира се един ден, сяда да учи и в един момент идва и ме моли да му помогна за задача по математика. Авторитетно му казвам:
-Дай да видим тая задача, поглеждам и о небеса! Същата задача!
Веднага отварям следващата страница, ама решението този път го нямаше....
Сашо отиде без домашно, баща му пак беше 24 часа, не посмях да питам Захари за помощ. Беше ловен сезон и той си подготвяше пушката и амунициите. Знае ли човек на къде ще го избие този път...
15.02.2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар