Още
ходехме на работа и аз и половинката. Една година Столичната пожарна беше
резервирала Син сити за банкет. Докато се приберем и натуткаме позакъсняхме.
Тук - там едва намерихме места. По късно разбрахме защо. Когато започна
дискотеката. Оказахме се в близост до колоните. Не колони, колонища! Гърми,
трещи! Ама ни беше гот все пак и бая се позадържахме.
Преди да тръгнем се бяхме
разбрали с малкия син, вече взел книжка, да му се обадим и да дойде да ни
прибере. Впрочем, от както синовете взеха книжки нямаме проблем с прибирането -
винаги са на линия. За което им благодаря! Та обадихме се ние и заедно с един
колега на Митко - Асен - лека му пръст и жена му излязохме и зачакахме да дойде
превоза.
Дойде Синия змей, наместихме се ние двамата и съпругата на Асен на
задната седалка, Асен на предната. Тръгнахме към Люлин и още в настроение си
говорим, смеем, вицове... По едно време синковеца спря колата и за разлика от баща
му преди доста време в същата тази кола, съвсем културно изчака да го погледнем
учудено и констатира:
-
Не мога да разбера защо се надвиквате....
Защо,
защо, защото ушите ни бяха заглъхнали от колонищата в Син сити..
Спогледахме
се гузно и в пълна тишина синът закара Асен и жена му до тях, после се
прибрахме у нас.
Всичко
би било добре, ако се бяхме наспали. Само че имах чувството че вместо глава
имах на раменете субуфер.... и усилвател.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар