Виртуален дневник 30 Март 2015

       Понеделник, работен ден. За баба – тоест за мен – почивен ден. Ще пазаруваме. В Лидл.             Купихме каквото ни беше нужно, уж нищо, пък количката пълна и се отправихме към изхода. На пътеката към паркинга спрял Форд. Лъскав, новичък. В него мъж. Нито лъскав, нито „новичък”, но пък си тежи на мястото. В порядъка на около стотина килограма живо тегло. Отворил прозореца на шофьорската врата и с лявата ръка държи количката за пазаруване. Морна физиономия, трудна работа.
      А до количката благоверната стоваря бутилки бира-стъклени на прИмоция. Та гъне се жената, мъкне бутилките от предната врата, лази по задната седалка и ги реди по нея. Както се казва жената решава битовите проблеми, мъжа глобалните … Политиката, футбола все отговорен и тежък труд. 
     Да, какви мъже сме си отгледали и възпитали… Блазя ни.
     Или пък тежко ни?! Всъщност все тая. Кучето си лае, кервана си върви.