Преди да започна да кажа: това не е пътепис, няма да разказвам много за забележителностите. Времето ни беше ограничено, имахме определени неща за вършене. Но все пак, да отидем до другия край на Европа и да не видим нищо е непростително. А и се събирахме с братовчедите всички за пръв път от поне 10-тина години. Така че, това е опит за предаване на емоции, породени от срещата с близки на нас хора.
Започвам.
Предстоеше ни пътуване в Испания. Знаехме за него още от миналата година. Повода – ами сватба. Българо-Испанска. Ха така….. До сега само съм гледала картинки, снимки, филми за такива сватби. Смеехме се, всички знаете Българския манталитет – да не се изложим пред чужденците. И мен ме знаете – хич не ми пука дали са Българи или чужденци. Да де, но тук нещата не опират до това дали ми пука или не.
Това е друг свят, в който братовчедите ми са се вписали, те са го избрали да отгледат и изучат децата си, те са приели техните традиции, умело вплитайки и нашите. Тук нещата опират до нашата съпричастност и подкрепа в такъв важен за тях момент. А и още – те са ни оказали чест с поканата да споделим с тях този момент. Няма да ги подведем в никой случай.
Започнах със събиране на информация – знаех, че ще е вечерна сватба. От там съответно е и валиден дрес код за такава. И някои тънкости относно Испанската сватба. Тук основна роля изигра Мариана Панталеева – огромни благодарности, Мери! Познаваме се от една група във Фейсбук, после станахме лични приятели. Писах и с въпроси и тя и съпруга и подробно ми обясниха абсолютно всичко.Та майната им на всички, които казват, че нямало Фейсбук приятелство. За мен има!!! За жените добре, ама как да напъхаме мъжете ни в костюми насред близо 40 градусова жега… От този, от онзи, от братовчедите, съответно се стигна до варианта официална риза без сако. Добре. Концепцията е ясна, изпълнението вече не е проблем
Оставаше да изпълня и молбата на младоженката – за нея ще напиша по-късно – и сме готови.
Още от Януари, благодарение на малкия племеник – благодаря, Миро!, резервирахме хотел и билети до Барселона. За пътя до Сарагоса, се погрижиха братовчедите. И се погрижиха перфектно! На нас ни оставаше само да излезем от летището и да седнем в колите…
Но да карам подред, това беше увода.
Та идва сакралния ден 21 Август.
Ща, не ща, ще се лети…. М, да, знаете имам проблем с пътуването. На самолет съм
се возила един път още в далечната младост, като млада булка и то на АН. За
незнаещите малък Руски самолет, един от съставящите БГА Балкан модели. По-големите
бяха за международни полети. Ние с половинката пътувахме вътрешен полет. Тъй. Ще
се пият хапчета, ще се носят пликчета и ще се моля вулкана да спи дълбоко…
Срещнахме се със сестра ми и зет ми в метрото, качихме се в техния вагон
случайно. После на летището се срещнахме и с другата група от роднини идващи от
Монтанско. С кеф послушах нашенска реч. Минахме през контролите и се качихме на
самолета. Полета закъсня близо час. Не ми се отрази никак, напрежение нямах.
Когато тръгнахме, залепих телефона на прозореца да снимам първото ми излитане. Така
се бях заплеснала да не размърдам телефона и да се размаже клипа, че не усетих
кой-знае колко от самото излитане. До тук добре, както казва моята приятелка
Валя. Не уцелихме време – облачно, почти нищо не се видя. Чат пат облаците се
разкъсваха и успях да видя брега на Хърватия, после част от Италия и когато
наближихме Барселона.. То и
от какво да се буди сутринта пих едно кафе и до кацането около 20 часа това
беше всичко.
Излязохме от летището, напрегръщахме се с Боби, Гошко и Бети и се запознахме с Хорхе. Виждала го бях на снимки – Фейсбук и Инстаграм са от полза все пак, не само бели правят, но нищо не може да предаде погледа и усмивката в истинския им вид. Чувството, когато разбираш, че това момче е с чиста душа. Предадох на Бети изненадата и тръгнахме. Излязохме от Барселона и тръгнахме по една от магистралите. Какво да ви разказвам, то нашите в сравнение с техните са като междуселски път. Маркировка, мантинели, асфалт, котешки очи, светлинни съобщения над платното…. Не бях ходила в бяла държава от 2011 година и разликата е огромна. Както каза Гошко и тук се краде, ама не чак толко. Разбирайте като у нас. Спряхме да хапнем - благодарим Рени! - и продължихме.
Сега пак малко отклонение. Знаете, че съм любопитна, че и
Мара подробната. От както ни поканиха на сватба, аз разучавам Сарагоса – къде,
какво, как. Ако не бяха ни посрещнали на летището и транспортирали до Сарагоса,
можех да заведа групата до автогарата, да купим билети и да стигнем до
Сарагоса. От Сарагоса до Утебо – крайната цел на пътуването вече щяхме да се
ориентираме, защото градския транспорт вече нямаше да работи. Бях разучила кой
номер автобус и къде е спирката, от и до Сарагоса. Но, не се наложи, доставиха
ни до хотела.
Хотела и самата сватба щяха да са в Утебо-градче на около 15
км от Сарагоса. Тук живеят младоженците и родителите на Хорхе.
Хотел Европа, 4 звезди приятен, с много отзивчив персонал, винаги усмихнати,
отзоваваха се на всяко питане, решаваха оперативно всяка изникнала ситуация. За
съжаление не можехме да опитаме ресторанта им – беше затворен по време на
нашето пребиваване, но закуската тип блок маса беше изобилна и разнообразна.
Единствения недостатък за нас, беше, че пушенето беше извън хотела до
определено място. Но това както разбрахме по-късно беше така навсякъде.
Пренощувахме и започна програмата. Разходка из Сарагоса. Понеже бяхме 10 човека
от България, се разделихме на две групи. Едната ние със сестра ми и половинките
ни, другата братовчедите на Боби. Ние с Гошко и Марги, те с Боби и Рени.
Опс пак отклонение.
Ми не сте длъжни да
ми знаете родословното дърво. Та да обясня.
Боби и Рени са родителите на булката.
Бети е булката, Зоя е сестра и.
Гошко и Рени са мои първи братовчеди.
Марги е съпругата на Гошко.
Дейви е техен син и мой кръщелник.
Свързващото звено е леля ми. Или тета казано по нашенски. Тя е сестра на
майка ми.
Продължаваме. Дойде Гошко, взе ни с колата и ни закара до
техния апартамент в Сарагоса. Там ни чакаха Марги, Дейви и тета. Вярвайте ми
видях Дейви след 25 години! Мъж, а не малкото момченце, което видях преди да
заминат. Поседяхме малко и тръгнахме.
Нямахме много време да се разхождаме, вечерта имахме събиране – семейството,
роднините пристигнали от България, приятели на родителите на булката. Бях направила списък на някои неща
и една изненада за Митко. Още докато бяхме у Гошко и Марги направихме заверата
и те ми съдействаха напълно и в изненадата и в опазването на тайната
Първото място, което посетихме беше Католическата катедрала на Сарагоса - Catedral
del Salvador - La Seo. На входа се плаща и за допълнителни екстри. Платихме за
музея на гоблените и за електронен гид. Но имаше и табели на всичко, е на
Испански, но си имахме и преводачи. Хора, падна ми шапката! Влизала съм в няколко
катедрали, в Свети Петър в Рим ми останаха очите от красота, но това тук ме
остави без дъх. Не разрешаваха да се снима, но в мрежата има доста снимки,
можете да видите. Някаква феерия от дърво, камък, фрески, картини,
дърворезби, каменни дантели, цветя от мрамор и позлата…. Нямам думи да опиша
красотата и изяществото, което видях там… Сводовете като арки, събиращи се в
средата на куполите, завършващи с допълнителни сводчета с геометрични фигури.
Ще пусна няколко снимки, но те са от мрежата.
От самата катедрала се качихме по стълбите в музея на гоблените. Е тук вече зинах. Ма не гоблени – гобленища. От порядъка на 6 х 3 метра! Въпреки реставрацията на някои места се виждаше основата. Как е тъкано това нещо?! Зная, че в ония времена гоблените са се използвали като един вид изолатор от каменната стена, но като си представя замъците и какви зали са били, колко време е било нужно да се изтъче един гоблен, със сигурност в по-богатите замъци не е бил само един…. Имаше и по-малки имаше и картини. Заслужаваше си да се види. И тук не се позволяваше да се снима, за това пак слагам няколко снимки от мрежата.
Излязохме, а аз още и още изживявах емоциите от видяното. Видяхме Каменния мост, направихме снимки, преминахме през площада пред Catedral-Basílica de Nuestra Señora del Pilar,не влизахме, оставихме за следващия път, седнахме да обядваме в едно заведение, на въздух, опитахме Испанска кухня, пийнахме Испанска бира, поговорихме си на воля, че на сватбата нямаше да има време и тишина и подължихме. Направихме снимки пред фонтаните, Митко се направи на Атлас, ама нещо не можа да повдигне Земята. Но за сметка на това, две Япончета му се изкефиха, вдигнаха палци нагоре и се опитаха да повторят позата. Така че, Митре даде своя принос в Японската семейна фотография… Трябваше да побързаме за последното посещение, защото после ни чакаше прибиране в Утебо и приготвяне за събирането на вечеря.
Тръгнахме уж да ядем сладолед. Братовчедите ще ни водят, там, където имало хубав сладолед. Тук там по уличките, аз бях направила справка, че сме съвсем близо още от преди, в София. И тук вече Гошко и Марги направиха така, че излязохме точно срещу Втора служба на Пожарната в Сарагоса.
Когато казах на Митко, че това е моята изненада за него, видях как се опитваше да се държи –„Нямаше нужда…“- но му стана приятно. А когато разбра, че в същност целта е Музея на пожарната в съседния вход на сградата се предаде. Влязохме вътре, гледах го как очите му спират на всеки един експонат, но когато влязохме в гаража, очите му светнаха. Какво ли нямаше там, от пожарникарски колела, до познатите стълби Магирус, леки коли, талиги, абе много неща. Струваше си да се види. Не знам дали ми вярвате, ама аз бях по-щастлива от Митко, че успях с изненадата-подарък! След това си тръгнахме и наистина хапнахме сладолед. Хванахме автобуса и стигнахме до Утебо и хотела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар