Преди години, беше по времето на
Иван Костов ходех с дълга коса. То беше коса, а не като сега три косъма
перушина.
Отивам при фризьорката, живеех в Младост тогава, / Поли тогава изобщо
не те познавах иначе щях да минавам трасето Младост-Люлин без проблем/ тя
възторжено ме убеждава колко добре щяло да ми стои подстригване на черта -
бретон черта, отзад косата пак черта. Малко се поопъвах, ама кандисах.
Подстрига ме тя, много доволна от себе си, аз нямам навик да гледам в
огледалото за резултата, тогава ми беше за последно да го правя. Сега пак не
гледам но по причина коренно различна - просто вярвам на Поли.
Заминах си в
къщи, любимата половинка ме гледа някак странно, ама нищо не каза. Децата те
пък изобщо не ме отразиха, бяха си още малки. Вечеряхме, легнахме си, на
сутринта ставам и отивам в банята.
Тоалет, измих си кастанетите без снайпер,
щото ще ги напръскам. Слагам снайпера - тоест очилата - поглеждам в огледалото
и изтръпвам!
О УЖАС!!! В банята ми влязла Екатерина Михайлова!!! Кошмар!
Стоях
безмълвна и ужасена, докато не започнаха да ми чукат по вратата на банята, че
много съм се бавила.
Излязох гордо нацупена от собствената си безхаберност и
обратно към фризьорката.
Резултатът е къса подстрижка, която нося и до днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар