Гледайки поредното риалити се сетих за един мой любим израз:
"За някои хора литература означава спортните страници от вестниците" Та и с "интелектуалците" вътре същата работа. Повечето от тях са чели преди влизане речника на чуждите думи в България за да блеснат с интелект, ама не са запомнили значението на самите думи. Важното е да звучи завъртяно, а значението, майната му.
И още един път се сетих за Харолд Робинс - "Търговци на мечти".
Става въпрос за киностудия, бащата се оттегля и въпреки съветите на приятелите си оставя начело на студиото сина си - пълен комплексар и некадърник. Та сина на главния герой, направи филм, с който искаше да покаже на всички, че е гений, така го уверяваха гъзоблизците около него и да отмъсти на всички, които го смятаха за некадърник. Много се радваше че "им го забил на всички". Беше страшно доволен от себе си, без да забележи, че баща му и майка му седят на предпрожекцията зад него, нещастни и унизени.
Та пускам ви цитат от финала на разговора между баща и син, в пълна сила важащ за нашата "псевдоинтелигенция". Защото за мен такава вече няма. Или останаха единици, но те са някъде в дъното изтикани назад, от непомерното его, болна амбиция, арогантната некадърност и войнстващата агресия странно защо наречена "пробивност".
Няма коментари:
Публикуване на коментар