Споделено с: Публично
Пия си кафенцето, гледам как вали мокър сняг и спомените идват едни такива, неканени.
24 Май, аз ученичка. Както всяка година ще има манифестация. Момичетата накипрени с къси бели роклички, с по едно воалче да махаме. Качени на една метална плаформа. Като сме подредени така, че воалчетата да образуват знамето на България. Не помня точно какъв цвят е бил моя воал, но като се знам каква кльощавелка /учудващо за някои, като ме знаят сега/ бях, най вероятно е бил бял и да съм била на най-горния ред. Не помня момчетата със сигурност ама май бяха по потници и гащета. Та всичко вървеше добре, застанахме на място в колоната и зачакахме да дойде време и да тръгнем.
И тогава заваля. Не дъжд мокър сняг. Няма с какво да се скриеш. Учителките, които незнайно как имаха чадъри по чантите ги извадиха и дадоха на момичетата от най долния ред, ама как да се поберат сума ти момичета под три-четири чадъра. Тогава беше рядкост и то голяма да имаш сгъваем чадър. Криво ляво минахме, махахме енергично да се сгреем. Със сигурност завиждахме на онези с народните носии, на тях поне дрехите им бяха по-дебели...
След университета ни свалиха от платформата и кой от къде е.
До ден днешен не си спомням как го е направил, но баща ми - лека му пръст - ме намери из целия този калабалък, наметна ме с якето и подбра колкото можеше да качи момичета от класа в колата. Наду парното и ги разкара по къщите.
Сега се чудя защо сестра ми не беше с нас, трябва да я питам...
Та споко хора, сняг е валял дори на 24 Май. Какво ще ни уплаши Априлския.
Снимката е от мрежата, илюстративна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар