Три дена стачкуват служителите на наземния градския транспорт. Направено е изключение за метрото. Все пак от тяхна страна това е жест към жителите на София. За кого удобно, за кого не - все пак е нещо. И тази стачка ме върна в годините назад.
Първата голяма такава стачка беше в началото на 90-те години. Тогава метрото беше само пожелание. Сутринта си отидохме на работа със смътната идея, че може и да има стачка на транспорта, не не ни се вярваше. Къде ти стачки до тогава, само бяхме чували, че в прогнилия капитализъм има такива работи. Да де ама по едно време се понесе слух, че е истина. Хъката мъката шефката ни каза "Да, има стачка." И толкоз. Ми сега я втасах. По закона на Мърфи Митко на дежурство 24 часа. Аз тогава работех в "Геоложки проучвания" на сегашния булевард Ситняково. Почти до жп гара Подуене. Живеех в Младост 3. Децата на градина, няма кой да ги прибере. Баби, дядовци и те на работа... Шефката каза тръгвайте в 16,30. Ми тръгнахме. Добре, че беше един съсед, живеещ в блока на майка ми и баща ми, който обичаше да ходи пеш, той ме преведе по тайни сокаци, та избягнахме ходенето по Ситняково и Цариградско шосе. Стигнахме до блока на нашите в Младост 1 и от там на бърз ход за 15 минути стигнах до градината. Там една от госпожите стои самичка с моите двама синковци. "Хайде бе госпожо, какво се мотаете, само Вашите останаха." Извиних се, обясних, че съм ходила пеш от едва ли не центъра но тя дори не ме изслуша и си тръгна. А живееше в квартала. Както и да е.
Втората транспортна стачка не помня коя година беше. Но помня, че беше зимата. По закона на Мърфи, Митко пак на работа, но този път не на дежурство. Но отсъствие - абсурд!!! Пожарна, ясно е. И пак по закона на Мърфи аз живея в Люлин, а работата ми я преместиха почти в Младост, на разклона от Цариградско шосе към Студентски град. М, да. И пак шефа спаси положението. Големия шеф разпореди нашата шефка да отиде на работа, другите да не ходим. Имах две колежки - лека им пръст на Весето и Надето, те живееха в Младост и двечките отидоха на работа да спасяват положението. Шефката живее в Света Троица и милата минала цялото разстояние пеш, отишла до работа, постояла известно време и като дали отбой тръгнала обратно. Надето и Весето останали до последно. Митко ходи пеш от Люлин до Илиенци.
Не помня на коя от двете стачки на втория или третия ден изкараха военни с автобуси да спасят до някъде положението, но сега както казва големия синковец "То армия няма, за автобуси да не говорим."
Сега пак стачка. Този път не ходя на работа, но гледам внука. И нали парен каша духа, предложих на децата да го взема у нас. Говореха за един ден, а ето вече трети ден няма наземен транспорт. Метрото работи. Но се говори, че и то ще спира. Та ще видим как ще е другата седмица.
Но все пак виждам нещо положително в цялата работа. Този път разстоянието за евентуално ходене е много по-малко - Младост 3 - стадион Васил Левски. Ако се смилят и оставят метрото да работи ще е друго. Въпреки, че ще си припомня младите години, когато автобусите бяха претъпкани, едва можеше да се качиш, а понякога и висиш на вратата.... И се чуваха реплики от рода на: "Другарю внимавайте, ще ми скъсате чорапогащника!" Не, не си мислете разни игриви неща, чорапогащниците бяха кът и се пазеха като зеницата на окото. Та дори докосване от чанта до крака предизвикваше вопъл от притежателката на луксозната тогава стока...
Няма коментари:
Публикуване на коментар