Тази сутрин Фейсбук ми припомни пост от 2013-та година.
Нямам спомен, нито пък искам да се ровя да видя кои са били на власт тогава. Но четейки го с тъга установявам, че нищо не се е променило. Даже е станало още по-зле.
Пускам го тук, не за друго, а за да го запазя, че сума ти флашки се съсипаха. А и е един от първите ми опити за писане. Комбинирам го и със снимка от онези дни, мислех си, че съм я изгубила, но я открих в папка със снимки от старата бойна Нокия.
И така:
Днес ми е тягостно, то и вчера ама мислех, че ще ми се размине. Ще споделя моите мисли и впечатления от сутринта след протеста, за който всеки има свое мнение и обяснение, своите за или против. Аз нямам нито за нито против, аз имам едно огромно недоумение и едно все по нарастващо безсилие.
Та да започна. Излизам сутринта от подлеза на метрото при Софийския университет както всяка сутрин. Още по стълбите под краката ми нещо започва да хрущи. Нали съм с "орлово" зрение въпреки снайпера на носа се навеждам и виждам стъкла от счупени бутилки. Излизам горе на булеварда, там чистачките изриват снощните емоции под формата на големи чували пълни с бирени бутилки, бутилки от твърд алкохол, мазни кутии от храна, шумолящи опаковки от кроасани и семки. Е, казах си случило се е снощи имаше бурни страсти та не са сколасали да си почистят, както обещаха. Чух и видях за изкъртените плочки по телевизията, но гледката на живо е друга. Грозно и жалко-от двете страни на булеварда купчини потрошени и цели плочки, треволяк и пръст. Но това още не беше нищо. Приближавайки към площада пред Народното събрание видях циментови колчета-хубави бяха, да бяха, повечето от тях-сега представляваха потрошени, нащърбени жалки подобия на предишните оформени като ковани от старо желязо. Колко ли злоба е трябвало да има в този, който ги е ритал до степен изкъртване на колчето.... Жълтите павета-символа на площада и те изровени и метнати незнайно къде.... Един журналист вдъхновено и с шпионски блясък в очите довери, че паветата нарочно били поставени така, че да се вадят лесно и това било провокация..... Хвала такЪви журналисти..... По нататък една от улиците беше блокирана от големи камъни. Бая зор е видял тоя, дето ги е домъкнал. По големия въпрос е от къде за Бога ги намериха?! В центъра на София?! И последното преди да завия към работата ми ща не ща погледнах към палатковия лагер, символ на мирния и интелигентен протест. Освен палатките-тента с масичка и столчета. Хубаво няма да седят по цял ден в палатките, имат право да протестират хората, имат право да отстояват идеите си. Обаче до тук. Рано сутрин в 7,30 на масата няма кафета или чайове. Има бутилки бира. Силно се надявах в тях да има вода.... Едно момиче се кискаше нещо и изведнъж от гърлото и излезе тембър като на 90 годишен файтонджия върл пушач - "Ей боклук!!!!!!!!!" Погледнах кой беше боклука - един от дежурните полицаи пресичаше площада. Тъжно и жалко. Ако осъзнаеше, че в точно този момент боклука беше тя самата не зная дали щеше да го преживее.....
Тези вътре в парламента не са моите хора, но и тези отвън не са моите хора също.
Все се надявах, че онова идиотско събитие е било само някаква моментна истерия или "Пиянството на един народ", надявах се на следващата вечер да протестират наистина нормалните и разумни хора.
Но не би.
Сутринта на огражденията пред Народното събрание гордо се вееше транспарант с надпис:
"СТИГА ЙЕРАРХИЯ!!!"
Това вече ми дойде в повече. И май започвам да разбирам Дякона Левски
"НАРОДЕ???"
Няма коментари:
Публикуване на коментар