"Моля"

 

Както обикновено музата ме спохожда някъде по път. Виждам или чувам нещо и ето спомените се връщат. Както знаете с Митко се върнахме в гарсониерата, в която започнахме самостоятелния ни семеен живот. И логично идват спомени от онова време преди повече от 20 години… Историята този път е тъжна, с елементи на размисъл. След прочитането и.

Та започвам.

Отивам към магазина. Слънце грее, между блоковете пълно с дечища, на припек седят набори, тичат кученца… Идилия. Изведнъж от един блок се чува глас. С усилващи се децибели. Началото не беше много ясно но финала беше:
 - …../с повишен тон/ моля те и /вече с истеричен крясък/ ВЕДНАГА!!!!!

Настана тишина. И тая тишина ме върна години назад.

Една сутрин съседката идва да си пием кафето. Децата на градина, Митко на 24 часово дежурство. Гледам я Генчето, нещо я гризе. Питам я какво става и тя с явно неудобство ми казва.

- Ели, ще ти кажа нещо, ама не го вземай насериозно, виж там с Митко се разбери, да не го чуе от някой друг, че може да стане беля.

Оцъклих се. Тя продължи.

- Абе Нада на третия етаж, разправя, че с Гошо – мъжа и сте били любовници….

Сега вече зяпнах. Че и зинах.

Генчето се захили и продължи:

- Да и сте си говорили с пароли за да се разбирате само вие.

Сигурно съм имала много идиотски вид, та тя вече се смееше с глас и вика:

- За някакви мустаци става въпрос.

Плеснах се по челото.

Една вечер прибирах децата от градина. Нада и Гошо седнали на балкона, пийват и замезват. Гошо имаше мустаци. Нада ме заговори, от градина ли, що ли, завърза се разговор. И поглеждайки към Гошо виждам, че му няма мустаците.

-Гошо, къде са ти мустаците?

-А, дадох ги на химическо чистене!

И това си беше.

Прибра се Митко, разказвам му историята, той дори не повярва, че такова може да се случи.

Мина време и един ден срещаме Нада с големи слънчеви очила. Колкото и да бяха големи, не можеха да скрият перманентния грим по лицето и. Разминахме се и с Митко се чудихме какво ли е станало. Разбрахме чак след няколко месеца….

Това вече по разкази на третото лице в неприятната история.

Над Нада живееше една жена с баща си – Буба.

Та една нощ към 3 часа Буба се събудила от силни викове. Ослушала се, било от долния апартамент. Тропала по радиатора – ефект никакъв. По едно време се чуло: „Помощ!“

Буба е ербап жена, слязла долу, чукала по вратата, никой не отворил виковете продължавали. Натиснала дръжката – отворено. Влязла и какво да види:
     Нада просната на дивана, Гошо по гащи я наседнал и хванал за гушата.
     Буба се развикала „Комши какво правиш бе!!!?“ Гошо се освестил и пуснал гърлото на Нада. Тя им се закарала: Големи хора сте, какво правите?“ И чула следното:
     Цяла вечер Нада и Гошо пили. Нада е по-голяма от мъжа си и много го ревнувала. Във всяка жена виждала любовница, във всеки разговор подтекст. Та по някое време, решила, че някаква в Младост 4 му била любовница и след бурни дискусии тръгнала да я търси да и иска сметка. Гошо едва я прибрал към 2,30 часа. Продължили да се карат и нервите на Гошо не издържали.

Буба изпратила Гошо да пуши на балкона, хванала Нада под ръка и я завела в банята да я измие, че имала кръв по лицето. Мила я, мила и по едно време Нада изтърсила:

- Ти какво правиш тук по това време ма? И ти си му любовница!

Буба се опулила и и казала:

- По-добре да го бях оставила да те удуши! – зарязала ги и се прибрала.

Нада  и Гошо не живеят вече тук, децата им също, Буба се омъжи и тя не живее тук.

Генчето се пресели в по-добрия свят…

И само аз се сещам от време на време за участниците в тази тъжна история…
******

Тъжен разказ, не го очаквахте от мен.

Но е така. Живота не е само смях и радост, живота е още много други чувства и емоции. Да се върна към началото и повода да си спомня тази стара история.

Между "Моля" и "ВЕДНАГА" стои едно много малко, но всъщината си огромно по тежест нещо. Наречено любов.
    Когато в живота ви има Любов, има и "Моля". Изчезне ли Любовта се появява"ВЕДНАГА"
    Обичайте се моля.....