МАЛКИЯТ ГРАД И ГОЛЕМИТЕ КОМПЛЕКСИ

След дълъг размисъл реших да включа и малко по-различен вид размисли. Някои са пускани във Фейсбук и доста полемики се водиха, доста обиди се изрекоха. Но това е моето мнение. Никога не съм го крила, не мисля и да го правя. Така че ще сложа нов етикет и който реши, че не му се занимава с битовизми и теми за нещастие свързани с политиката, нека не чете. Няма да агитирам за който и да е, аз съм от тези дето не се водят по сладки обещания и ръководната роля на партията в смисъл щом е казал...., значи е истина и друго няма. За жалост пак казано, много от уродливите неща в този живот са свързани с политическата обстановка и не мога да ги подминавам сякаш нищо няма.
Така че ето първия разказ с нов етикет:
 "Неудобни размисли"

            Сигурно си мислите, че става въпрос за комплексите Люлин, Дружба, Младост? Почти. Малко или много и те имат отношение по темата. Имам в предвид комплекса на човек дъшъл от малко населено място в големия град. Не зная как е в другите градове, но в София съм се нагледала на много. Самата аз съм израснала в малък град и имам много точна представа какво е да се познават всички и да живееш все едно си под постоянно 24 часово наблюдение. Стотици очи те следят, запомнят всяко твое движение, всяка твоя дума, след това стотици крака тичат да разнесат видяното и уж чутото, но в повечето случаи допълнено от собствената им фантазия. Но и от 52 години живея в София и мога да направя сравнението. Та идва човек от такова място. Нищо лошо, всеки има право да си търси препитание навсякъде. Намира си работа, жилище. И започва неговата метаморфоза. Отначало плахо и полека, с течение на времето става съвсем различен човек. Тук е анонимен, никой не го познава, никой не го следи, никой не докладва за него. Чувства се опиянен от свободата. И неусетно от подтиснат г-н Никой в собствените си очи се издига до г-н Някой. И вместо той да се нагоди към правилата на големия град,  изисква големия град да се приигоди към неговото присъствие. Това, което никога не би направил в родното си място, тук за него е необходимост. Да спомена, че не всички са такива, но за жалост преобладават. Първо се започват конфликтите със съседите. Всички според него са злобари, комплексари и се заяждат защото мразят новодошлите.  Защо ги мразят ли? Елементарно Уотсън! Защото им завиждат. Според тях. Защо им завиждат? И те не могат да отговорят. В общи линии отговорите се свеждат до „Защото съм млад, кадърен и имам пари!” Като че ли светът е започнал с раждането на г-н Никой.

Напълно редно е според главния ни герой е да си изхвърлиш фасовете през балкона защото фасовете не са боклук. Така твърдеше една моя съседка. Още по нормално е да забиваш пирон в 23 часа или пък да си пуснеш радиото в 4 часа сутринта и да влезеш да се къпеш но непременно да чуваш едновременно и новините. Така правеше един бивш съсед. Но същият този подаде сигнал в полицията за това, че съседи вдигали шум като разговаряли на балкона и той не можел да спи. Други пък се оплакаха, че правел забележка да не пускат детето да ходи по пода, защото му тропало. Има още много такива примери. И г-Никой, о извинете г-н „Някой в собствените си очи” се превръща в един арогантен и безпардонен простак, един напълно оскотял и освирепял от неизбежната изолация в която попада. Абсолютен аутсайдер, който насочва злобата от собственото си безсилие към останалите. Но едно със сигурност ще научи какво означава думичката „парвеню” и как се отнасят с такива.

            На времето моята баба започваше деня си като излизаше да премете тротоара на улицата пред къщата. Днес никой не прави това. Напротив, съседи оставят боклука си в торби на партера. Друг да им го изхвърли.  Други го изхвърлят направо през балкона. Всички научиха правата си но странно защо забравиха задълженията си. Да живееш в панелен комплекс е нещо, което не всеки иска но няма друг начин поне за повечето от живеещите в София. И всеки един от нас трябва да знае, че не е сам във входа. Има още поне 20 апартамента и не може да се държиш така, че да нарушаваш тяхното право на спокойствие, само защото според теб в твоя апартамент можеш да правиш каквото си искаш. Все още никой не е отменил правилника за вътрешния ред в жилищните кооперации.